Ах, Мария 2009

Ирена Георгиева

2009-08-06T12:41:00.000+03:00

поради АлександърВеднага трябваше да слезем от това 1263. Да тръгнем напосоки - по улици, през локви. Да се държим като тъпаци.Да повърнем върху пейка, да обърнем кофа.По плакатите да драскаме мустаци. Да крещят след нас: “Боклуци, на това ли ви научиха в училище.” Да ми събуеш гащите пред общината. Да ме докосваш тайно във тълпата. Да ни се вие свят за секс.Басмените завивки да шумят в ушите ни

Екатерина Карабашева

2009-08-06T12:16:00.001+03:00

von wegen liebe Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пак

Поли Муканова

2009-08-06T11:38:00.001+03:00

Из „Зеленият тефтер“ . . .Да разбия синтезите и направя „анализационни наблюдения“.. . .Над нещата, в думите, където името е знак.. . .Когато нагазиш в „дълбоките води“, полага ли ти се спасителен пояс?. . .Какво спокойствие без виртуалния поток на интернет.. . .Диалектика, висша еквилибристика е нужна в житейския хаос.. . .Сметки без кръчмаря. Сама се наливам на бара.. . .Скитам в пространството

Богдан Русев

2009-07-23T13:17:00.001+03:00

Безкрайният път (Откъс от научно-фантастичен роман за деца, който ще излезе през декември 2009.)Нина Армада1.0Нина се събуди в 8:00 на 8 април 2219.Преди да заспи на предишната вечер, беше казала на будилника в главата си да я събуди точно в осем, защото не искаше да изпусне нито минута от най-важния ден в живота си. Освен това си беше поискала да се събуди с оранжева коса и зелени очи, както и с

Драгомира М. Никова

2009-07-22T17:46:00.001+03:00

Нощното слънце на Мексико Откъс от трета глава :Легендата за Слънцето и ЛунатаЛуната се пълнеше вече от няколко дни. Едната и половина бе потопена в тъмнина, другата бе осветена. Изглеждаше като притихнала загадъчна жена, пълна с мистерии. Подобно явление би привлякло всеки и колкото повече тайната и оставаше неразгадана, толкова повече се усилваше влиянието и. Неопровержимо действащо като

Ясен Василев

2009-07-22T17:42:00.000+03:00

НЕПОРОЧНО ЗАЧЕНАТ ЕДИППуста улица, ниско над която пълзи гъста мъгла. Млада жена в болнично бяла нощница, с обляно в сълзи лице и с разрошени коси, е притиснала малък вързоп до гърдите си и тича. Стъпките й отекват по паветата и тя се плаши от собствената си сянка, извръща поглед назад и се взира в мрака, сгъстен от слабите светлини на селските улични фенери. През равен период от време в

Ясен Атанасов

2009-07-22T17:38:00.000+03:00

ОСТАТЪЦИ*когато бог почива поетите бачкатгосподикакво отегчениекъде изчезнаха хората:забавните, различнитес виолетова косаи заешко кожухчесред рапърине се излюпвайот съняс ругане на гълъбивремепъпка-дведосега пътувах. време е да почна да правя деца и книгитака пушенетоне е поруганоима едни кучета. лаяти не знамкакво искат да кажатпарадоксът „изкуство” на изкуството: та изкуството е

Теа Маргинова

2009-07-22T17:37:00.001+03:00

3:33скъса сепо ключицата се таешебез ключепроклети жестовеме обладаватвсе през поритеизнасят мене се продава24/7, три кафета, безработнакурсист по сбъдванеопитвам онова със пръститеопитвам сетактувам си желаниятасветът избягва моя ритъмметроном не е сърцето муа камера с капак на обективагледа и не виждаи пак съм в контражурс пръстите си ми говоришдумите ги сипеш като семена в косата мидано

Людмил Станев

2009-07-22T16:53:00.000+03:00

Да напиша спомени за деведесетте не е трудно, невъзможно е, защото те още не са отминали. Остаряваме, то е видимо, но още не е завършено до необратимост. Затова предлагам една метафора за пътуването през романтиката към ежедневието, от онези години в тези.Тръгване от Созопол през септемвриХристо Фотев беше писал, че лятото си заминава с влака за София в 6 без 10. Тук то си тръгна и с рейсовете.

Жени Гутева

2009-07-22T16:51:00.001+03:00

Само тя знаешеТя стоеше тихо и гледаше на дома. Всички отдавна спяха, само тя довършваше задачите си. Работата в една къща никога не свършваше, дори да имаш миялни, перални и други допълнения от съвремието. Само тя знаеше какво е, как е. Въздъхна и тръгна към спалнята.- Как си? – той я попита в просъница, не бе заспал дълбоко все още, но скоро щеше. Вместо да отговори тя се усмихна и го целуна

Eлена Милева

2009-07-22T16:48:00.001+03:00

Беше време...Беше време, когато всички живеехме прекалено на тясно. Тогава съществуваха думите "пълно" и "празно" и всички имаха уникалното усещане, че животът им изтича между въздишките. Царуваше мнението, че хладилниците могат да са пълни или празни. Чашите полупълни или полупразни. Имаше настроения и болка.Всички търсеха смисъл в съществуването си и недоволни бързаха ужасно много, защото имаха

Десислава Желева

2009-07-22T16:43:00.001+03:00

*ГГ*Ще ми се да пържа тиквички,Докато той пише стихове във хола,Опрял глава в едната си ръка,А с другата - хванал ШнайдерИ надвесил се над нашата тетрадка,Да пренаписва Елиът, КийтсИ даже Хайне,Аз да влизам горда и да казвам :,,Ела, направих ти вечеря“,А той да се усмихва тихо иДа казва :,,Ела, да хапнем малко поезия,Че тая вечер музата май ни намери...“И да сядам на черния диван до негоДа

Галя Младенова

2009-07-22T16:37:00.000+03:00

Last kissSender: SladurUtre sym v Sf. Iskam da te vidq.Изтръпвам. Малко страх, малко изненада, малко спомени... Дяволски коктейл, който никога не прощава главоболието на сутринта.Не му отговарям, просто не мога. Същата вечер той ми звъни и гласът му нахално звучи съвсем същия, както когато... май... бях влюбена...- Кажи от къде да те взема? - Можем да се срещнем някъде в центъра... Утре през деня

Румен Баросов

2009-07-13T19:23:00.002+03:00

ВИНИЛ Лято. Нощ. Летище. Пулсиращи реклами. Вито на изхода “външни линии” пуска два сака в краката си. Късен полет - летището е празно. Служители събират празни колички за извозване на багаж. Все още свети таблото за отлитащи самолети. Глас на диспечер съобщава нещо за последния полет тази вечер… Навън. Вито вдига ръка.

Елин Рахнев

2009-07-13T18:58:00.001+03:00

Т Е С Т / откъс/ Р. Заповядайте. Настанете се удобно. Столовете тук са удобни. Д. Благодаря ви. Така е. Удобни са. Р. Готов ли сте за това предизвикателство? Д. Цял живот се готвя за този ден. Разбира се, че съм готов. Р. Това е добре. Сега виждам

Росица Йосифова

2009-07-13T18:56:00.000+03:00

ФОЧА, РОДОС и КРИТ през 2007 година Като ще пътуваме до Крит, я да го направим по-засукано! Изкушена бях от идеята да посетя едно изключително важно за мен място в Мала Азия – Фоча сега, а в древни времена - Фокея. В последните години отделих много време за проучване на фокейските колонии в западното Средиземноморие и по нашето

Силвия Чолева

2009-07-13T18:24:00.002+03:00

питам питам приятелката обичаш ли ме приятелят питам същото любимият обичаш ли мен питам питам майка си баща си питам поотделно обичаш ли ме всяко едно от децата си питам книгите си изкушавам се да задам този неудобен въпрос банален разголващ въпрос с отговор който се подразбира или без отговор когато се срамуваме да признаем

Владимир Сабоурин

2009-07-13T17:11:00.002+03:00

Владимир Сабоурин Годишнината безсънна първа нощ у дома, преди това зловещи фигури, какво не трябва да бъде, нощ на триумфа на разгонената кучка, едва доловимото далечно усещане за кръстчето под фанелката и ризата утринната молитва, измиване на лицето, слагането на кръстчето, вземането на лекарството тя ме напсува на

Явор Константинов

2009-07-13T15:08:00.001+03:00

МИ ТАКОВОТО (НА 90-ТЕ) Чете сумти лепи реди книжѝ окъсва губи фърля тичка чуди струва гърби пули смисля хули смее жули. Хубавото че поне. ЕДНОТО, НИЩО a напримерно то всяко че си почва всякога приказваш ги едни и хайде с опакото на съня накъсваш му напразните хартиши разказ му придаваш там каквото пък което случки му

Иван Иванов

2009-06-23T20:04:00.001+03:00

Беше краен срок за едно списание Но се питах защо пиша стихове Защо пиша Като го четат само пишещи, с очи пълни с букви Опитвах се Да участвам в ревюто на думите С авторите – дизайнерски брандове Като факел ли ще е словото или като прът за жигосване? Ще напиша нещо, казах си Но залезът беше прелестен Заревото преля в озарение стопи думите, счупи времето

Албена Тодорова

2009-06-19T22:08:00.002+03:00

Софийски фрагменти баба и дядо тичат след метрото хванати за ръце надолу по стълбите изпускат метрото но не и ръцете си --------------------------------------------- саксофон на витошка от калъфа полита лилава банкнота но мелодията не спира да пълни улицата с пари можеш ли да купиш музиката? можеш ли да купиш музиканта?

Стоян Василев

2009-06-19T14:40:00.002+03:00

Two Slits Left for Eyes I From the Tupolev ridge to the South, cool wind glided down across a vast pumice desert and wafted against Bukowski's chest as he sat in the visitors' quarters, slouched in his chair. He was slightly dazed by the three months of travel from Old Earth to Nimbus on the Theta-5811 hyperspace corridor.

Тома Марков

2009-06-02T16:52:00.002+03:00

КУЧЕТА 1998 Седяхме си в стаята на сценичните работници и пиехме бира. Няколкото мухи които още не бяхме убили кръжаха из въздуха и оплюваха афишите за премиери на омразните постановки, които се въртяха в нашият малък театър. Никое представление не се играеше повече от 6 пъти, режисьорите бяха идиоти, актьорите – луди, ние бяхме

Елена Церовска

2009-06-01T18:25:00.006+03:00

КНИГАТА Купиха книгата заедно. Споменът за това периодично се връщаше, въпреки очевидните доказателства за противното, включващи и няколко неволни свидетели. Купиха я в един от онези обикновени сиви следобеди на февруари, стояха в книжарницата дълго, няколко часа на пода сред книгите, големи чаши чай (нейният с мляко), навън,

Владимир Любенов

2009-06-01T18:19:00.002+03:00

СТАДИОНЪТ Моника не беше чак толкова пълна, че всички да я изключват категорично от категорията на хубавите момичета. Беше едра, но с правилна конструкция, с тесни леки кости, които носеха тялото й – 60 килограма младо, 23-годишно тегло. Ако би могъл да се натъкне на нея, почти всеки що-годе компетентен по функционалност на човешкото тяло бе казал за Моника, че ако свали 8-10 килограма, ще може

Яница Радева

2009-06-01T18:14:00.001+03:00

но струва ли си да се говориче е черна като смъртта –ако смъртта наистина е черна защото на изток бяла била като чаршаф от реклама бяла –а тя е толкова черна или поне точно толкова тъжна ако пусна две монети в ръката úдали няма ли да си платя и отплаването и оплакването тя е толкова черна и тъжна като преживяла градушкаче затваря очида не се вижда живота им и също връхната дреха но все не успява

Александър Шпатов

2009-06-01T12:51:00.001+03:00

Приятели.docСамо три дни след като бяха станали фейсбук приятели Elena Ze го замери с овца, един жест на обикновено внимание по тези места. (Не знаеше, че се казва Елена, но бе познал снимката от профила й и така реши да й даде съгласие. Иначе доколкото си спомняше въпросното момиче беше приятелка на един от квартала; бяха се засичали и няколко пъти по купони.)Реши да й отвърне като я почерпи с

Тодора Радева

2009-06-01T12:49:00.000+03:00

Писмо до и. д. Дядо КоледаПърво видя стените в измито жълто и усети миризма на белина, от лявата й страна имаше система, а върху тялото й - бяла бархетна нощница на малки розови цветчета. Осъзна, че е в болница, опита се да стане, но не можа да помръдне от леглото. Пробва отново, с всички сили, само че тялото й отказваше да направи каквото и да е движение. Можеше да мести единствено дясната си

Стефан Иванов

2009-06-01T12:46:00.002+03:00

снежина петрова аристократката от софияснежната кралица на сфуматокогато те гледамшило за лед се забива в гръбнака мисмразени на кубчета кръвчувствасе пръсват по сценатана този театъркойто е много повече от мястона което се играерецитираш цветаева на рускине разбирам нито думано настръхвамвъздухът се сгъстявауплашено за да се стоплиизрастваш от пода като мъртвата любов на стриндбергкогато го

Росица Борковски

2009-06-01T12:44:00.000+03:00

Гиб в торбатаПреди близо година Фрея вметна едно изречение, а може би две, вече не съм сигурна колко, все по-малко съм сигурна в броя на изреченията и все повече не смогвам да ги разграничавам едно от друго. Това обаче е без значение, важното е, че съвкупността от Фреините думи очерта образ и него няма как да забравя, защото периодично изплува в съзнанието ми, така както изплуват на повърхността

Момчил Цонев

2009-06-01T12:41:00.001+03:00

проект за поп кино 10, 9, 8, Той, аз, то, 4, 3, 2, 1... започва естествената критика и всички, които учудено дисектират началото на текстовостта-тук, ще упътим към непубликувания текст “Към критика на неестествената критика в четири следобед” за повече pseudo-манифестна информация + хедонизъм + няколко полезни съвета как да убием неестествената критика, без да оставим отпечатъци. Благодарности:

Милен Русков

2009-06-01T12:38:00.000+03:00

СБОГУВАНЕ С ПЛАТОНИЦИТЕ***14 дек. “Голямо нещо е философията. Мъдростта. Знанието. Туй е благо същинско.”Задрасках последното и написах “Това е същинското благо”. Започнах да премятам в ума си двете изречения, да ги сравнявам кое е по-добро. Туй е благо същинско. Това е същинското благо.Навън учителят Плотин вече свиква учениците. По това време на годината рано сутринта е още съвсем тъмно.

Мартин Колев

2009-06-01T12:35:00.001+03:00

ЧИРАКА И МАРИЯ - Моля те, моля те – прошепна му. - Спаси ме от мен самата ... Стенанието й притихна в издължено многоточие. И остана там, самата тя, сама, въздишаща и трепереща едва доловимо насред стаята с няколко посърнали на пръв поглед цветя, с няколко чаши по ръба на шкафовете, с някакви съмнения така безвъзвратни, че нямаше да може да ги опише в дневника си на сутринта. - Скрий се от

Марица Колчева

2009-06-01T12:34:00.000+03:00

* * *Това не е лула роза е роза е роза е розакато машина за рязане на хартия екато машина за рязане на цветя, докато отпадне стипчивотодокато стъпките вече не се усещат, докато не чувам кой слиза по стълбитеи последния съсед, ръка по ръка, крак по крак се изниже надолудокато ръката ти влиза в ключалката, превърта се, разбива врататадокато отричам очевидното и така те удостоверявам

Любо Терзиев

2009-06-01T12:30:00.002+03:00

ГОЯ РИСУВА РАЗПЯТИЕ ПРЕЗ 1780Не мога като Тинторето да Му лепна мускули на Херкулес и светлина отзад да им пришия.Не мога като Рафаелода Му глътна тялото до дух и да Го облетя с нетленни херувими.Не мога като Антонело да Месинада Го източа в тънката игла на катедралаи да Му дам заряд през две тела отдолу.Не мога като Грюневалд да Го извия във фина цигулка с плачещи лъковеи да Го обрамча със

Камелия Спасова

2009-06-01T12:29:00.001+03:00

Куфар № 3: снимките на ЛупърВ куфара на моята obscura всички са заключени.Воайорът и без това не е пасивен наблюдател,нито е единственият, който наблюдава – портите на времето се свиват и разтягатв най-естествения ход от всички входове.Труп до труп са неговите погледи, щракват в капана му и най-добрите – все пак трябва да се фабрикуват спомени.Някои се усмихват: свян в шепите,други дават знак, че

Галина Николова

2009-06-01T12:27:00.000+03:00

София, личен екземпляр1. София на първите нещаБях на 17. Идвах от град с около 5 000 души население, разположен в ъгъла на картата между Дунав и Черно море. В този град познавах всички улици и никога не се бях губила. Беше невъзможно да се загубя там, толкова малък и обозрим, познат и сигурен.Прекарах първата си година в почти дву-милионна София непрекъснато озовавайки се на непознати места.

Емануил Видински

2009-06-01T12:19:00.002+03:00

ИЗПРАВЕН ВНЕЗАПНОИзправен внезапно сред тишината на съняизскачам в коридора и съзирам себе си в огледалотои всички мои сънища, заплетени в танц около силуета мии чувам глас, който казвав това огледало ще виждаш сънищата сивинаги, когато няма кой да запълнилипсите и празнотатасъбуждам се изскачам в коридорамайка ми полира огледалотос влажна кърпаусмихва ми се и казвада се вижда по-добреслед това

Димитър Кенаров

2009-06-01T12:14:00.000+03:00

Невидимото животнона майка миВече няколко години ти обещавамстихотворение, обещавам да ти подаряживотно. Приличам на майка,която всяка година напразно обещава кученце на сина си. Хамстер. Риби.Мисля си за животно. Какво животноси ти, мамо? Когато си била дете, майка ти не позволявала да клюкариш с кокошките, да плетеш пуловери с овцете, да бягаш разюзданосъс селските коне. През декември,докато са

Биляна Атанасова

2009-06-01T12:11:00.001+03:00

РъцеИмам две различни ръце,едната е жълта, а другата бяла,едната е грешна, другата по-малко,едната измивам обилно с вода,а с другата бъркам в калта, едната за малко да поздравидругата,когато се срещат над мивкатас едната обичам да галя, рисувампейзажи, портрети и сенкипо тънката кожа, по тайните гънкина светло-розовите ти сънища,а с другатачесто създавам кошмари, раздирам търбуха на бялото,с нея

Роман Кисьов

2009-06-01T11:53:00.000+03:00

ВЪЗНЕСЕНИЕ „Не вървя. Летя и се преобразявам. Ни простор, ни време. Кой съм аз? Аз не съм аз във това място на Възнесение.” Махмуд Даруиш1.Сърцето е място на Възнесениеза умаВярата е място на Възнесениеза сърцетоЛюбовта е място на Възнесениеза вяратаДухът е място на Възнесениеза

Магдалена Костова-Панайотова

2009-06-01T11:45:00.002+03:00

ПАЛИМПСЕСТЪТ – УДОВОЛСТВЕНОТО СЛОВОЧовекът е такъв в своята споделеност. Във възможността да бъде себе си чрез някой друг, чрез вертикалния свят на културната памет. Чрез хоризонталния сглоб на чуждото тяло. Отпратката към чуждото слово по необходимост е отпратка към чуждото тяло. Доколкото нашата телесност винаги се отразява в словесния акт, удоволствието да пишеш думи върху думи е

Людмила Балабанова

2009-06-01T11:44:00.001+03:00

Неизкушенияткогато се смеестъпва по пътекапокрита с борови игличкикогато плачесвири на флейтанаправена от сърце на върбапродължава такапродължава такадо усмивката на вечерницатаПоетътпоискаше ли да летив небе от диамантитрябваха му самосамолети от хартияобичаше самото летенезнаеше че няма да стигнепреди товакогато си тръгна завинагиостави да свети лампатаедна пеперуда да обикалянавсякъде книжни

Диана Иванова

2009-06-01T11:41:00.001+03:00

Хавана, по никое времеБеше февруари 2006, тъкмо бяха минали първите Кубалибре дни в София. Седяхме в апартамента на бабата на моя приятелка и си говорехме за Куба. Обсъждахме дните, дискусиите и, разбира се, политическата ситуация тогава и сега, комунизма там и тук и всякакви такива работи.Бабата беше живяла няколко години в Хавана, през 70-те, там беше родила една от дъщерите си, другата й

Азис Таш

2009-06-01T11:33:00.002+03:00

НоводомциБездомнице,бъди ми доми ще те приютяв дома ни!Кармата на премълчаните ти думиТишината страдавсеки път, когато се прераждав твоето мълчание.Kısır DöngüUykusuzluğumUykumu uyandırıyor veUyuyamıyorum…Отказ от небеЗемя - безкраен излаз на небе...Когато пръстите ми я докосват,кожата ти се превръщав излаз на небе,до който имам достъп,но желание да стигна – не…Опит за изнасилванеГласът й свива

Антоанета Николова

2009-06-01T11:30:00.000+03:00

ПОЛЕТ ОТ БИЛОТОСнегът бе ослепителени до гърдизатъвахменавътре в светлинатаа в тъмните отливки подир насоставяхме все по-дълбокосебе сиИзмъквахме севсеки път по-белипо-леки все по-лекиизлетяхмеи ето нисега сме вече тукЕТО ТУКснегът се превръща на капкии тече така бързо от стряхатаче мисълта не го догонваа още по-малко чувствотослънцето свети през капкитебързи светлини нещо се спуска отгореснове

Спиро Петров

2009-06-01T11:27:00.000+03:00

ДеветдесеттеДве хубави очиСляпа надежда Ъндърграунд на откритоЛюбов без резервиСиньо угасващо сияниеАвангардни самодейци Отворен прозорец с визиЕйн, цвай, драй... ръцСплотени опашкиКартини без рамкиСчупено огледалоМорски самодивиБуги танци на СпартанциКибритопродавачкиСилни думи на вятъраБълхи и други приятелиНяколко изстрела в целтаЦената за душата миЯсен и Румен и тази МарияИ още музика ехти

Венцислав Паскалев

2009-06-01T11:22:00.002+03:00

Из „Евангелие от Мани“ V Всеопрощаващ Учителят на лудите мълчи почти всяка вечер някои го рисуват по ръбовете на вината си върху завесите на жегата завръщат се техните сити години по няколко наведнъж с очи под водаИз „Евангелие от Мани“ VI Един и сам насред сянката ръждива кърши пръсти но препасва вретището не е за него още по-малко сабята безписмен е безсмислен е няма такъвИз „

Степан Поляков

2009-06-01T11:18:00.001+03:00

КОРОНЯСВАНЕТО НА ЕДИН БОГМакар и в средата на есента, въздухът над залива Таджура край бреговете на Джибути в Арабско море не помръдваше. Водата в пристанището също. Клоните на палмите висяха пожълтели. По небето нямаше нито облаче. В този ранен следобед на сянка беше поне 45 градуса. Затова шумната група от двайсетина американци в пътнически костюми, наели мургави носачи за планините от багажа

Стефка Кожухарова

2009-06-01T11:15:00.002+03:00

Варненските коткизаслужават ода. И са навсякъде. Затова го обичам този град, освен заради късащата сърцето прилика с Барселона, но да не задълбаваме – това, както казват братя Стругацки, е друга история. Така че да, котките са навсякъде, черни, сиви и петнисти в най-невероятни комбинации, тигрови, костенуркови1 и дебели, дебелите котки са ми любима рубрика, изпълзяват от дупки и мазета, лежат под

Цветанка Еленкова

2009-06-01T11:13:00.000+03:00

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИКВ памет на СашоПодобно на короната на широколистно дървокоето е обърнато иглолистноприсядаме на сянка берем плодовете муили си правим чардак нависокоза да наблюдаваме бурята или сами да я преживеемпреживяваме смъртта на някой близъкна някой сродник или дори на себе сиа после бутилките като новогодишнистъклени играчкиа после свещите лампичкина иглолистни дърветапо които никога не

Райчо Ангелов

2009-06-01T11:09:00.001+03:00

Венера Милоска покорява Лунатакогато богинята спимъжете вече няматкакво да губят.намират границата,спорят с варварите,и се почесват,когато никой не ги наблюдава.жените подрънкват с бижута,вериги или каквото там имат под ръка, аедин камък в небето,сляп за всичкосъбира експонатиза своята колекцияот стъпки,меки минерали идуши.Влъхвите виждат звезда в небето“ще се видим по-скоро отколкотоочакваш” –

Петър Чухов

2009-06-01T11:06:00.001+03:00

* * *За какво искаш да пишеш попита учителят свойта куклаи веднага си отговориза царевични зърназаседнали в гърлотоза семенца от доматизасъхнали по чиниятаза лист зелена салатас който да се пързалямпрез пролетта лятото и есентаи за маслината – черна дупка или зеница на третото оконяма такъв учителказваш ти и си правняма такъв учителказвам аз и съм правняма такава куклаказва учителяти е

Палми Ранчев

2009-06-01T10:59:00.001+03:00

ПЪТУВАНЕДостигнахме брега на любовната река - куцайки, на един крак – с протегнати за милостиня ръце. Лесно се качихме, и не разбрахме кой управлява кораба, понесъл се безгрижно по гладката вода. Трябваше ли някой да върти кормилото и да гледа компаса. Или беше достатъчно да следваме движението на водата.СЪПЕРНИЧКИ Наблюдавам силуетите на три жени в тъмнината.Изглеждат набързо нарисувани,с

Мария Вирхов

2009-06-01T10:41:00.001+03:00

За 90-те:на цимента дюшек вместо възглавница некви парцали сгънати акуратнои некъв изтупан чичка идва през ден да чуди - що не вървя у домаобяснявам му - аз ще съм тук засега а домът ми е нещо като паметникс гвардейци и пушки запо-очест, и мумия в бяло бидеотсреща в шкафа на немчеви има стар хляб, сладко от дюлипо кракра развяват карма кучката таня и кучката дърто незнайно бабение ще седнем на

Мария Гюрова

2009-05-23T17:05:00.006+03:00

„Разкази на Мария Ю”Мария Ю дава обещаниеМария Ю се разхождаше важно по една централна градска улица. Подсмихваше се вътрешно и външно, но в крайна сметка не се сдържа и му каза:– Утре ще видиш.– Това е банално от всяка една гледна точка, – така отговори тутакси нейният Лирически субект.– Ще видим, - рече тя, издухвайки щастлива въздишка във въздуха подобно сапунено балонче, като предвкусваше

2009-05-23T16:56:00.000+03:00

Марин Бодаков

2009-05-23T16:50:00.002+03:00

Натюрморт с восъкте нямат сетиво за катастрофата:не се извръщат към Икар,нито към мени между двама ни не подозират разлика Убито червенотази кожа -бъдещи дипли на безпомощна царствена мантия,арогантни петна, сини шуплитази кожа -диви косми текат към екватора, топчести венитази кожа - капак от ковчег на маймуна Добавка към едно стихотворение Освен двата розови крака,очертали лакомата човка на

Кристин Димитрова

2009-05-23T16:47:00.000+03:00

ДеветдесеттеДеветдесетте ми се струват прекалено близко, за да може да се говори за тях с исторически интонации. Периодът гъмжи от живи свидетели, а и независимо, че вече си боядисвам косата, все още ми е някак рано да започвам спомените си с “та така...” и други словесни предупреждения за дълбоки сонди из мъглявините на личната памет. Или поне така ми се струва.От друга страна нещо в

Йордан Ефтимов

2009-05-23T16:23:00.000+03:00

Небе– Ее, стига де! Ще ме заболят после.Бях й захапал пъпките с краищата на устата си.В този момент чантата й се изхлузи от положението си върху моята и се захлупи до пейката. Вдигнах я с почти акробатическа скорост, но Михаела не ми повярва. Отвори първо едната страна, поръчка вътре с пръсти, чу се дрънкане на ключове и стотинки в портмоне, после бръкна в другата, и след констатацията “И очилата

Ида Даниел

2009-05-23T16:21:00.000+03:00

Проект 1Аз танцувам ритмично-неритмичноТе четат култураАз танцувамТе четат на микрофонАз танцувам Те избират текстаАз танцувамТе се редуватАз танцувам пет часаТе четат пет часа и малкоТекстове, в които ме няма Проект 2 Село ГинциПоследното село преди проходаПетроханАз паса сърнелиИ се храня с тяхЦяло необятно стадо сърнелиНай-големите в странатаНай-дивитеАз се храня с тяхТе се раждат отново и

Емил Тонев

2009-05-23T16:18:00.002+03:00

Голямата битка в неделя сутринСценарийза игрален филмЕПИЗОД 4.Ден. Екстериор. На площада.ОбКам. На площадчето, пред скромно кръчме с юнашко заглавие “Ловджийска среща”, е спрян малък автобус – “ПАЗ”, модел 60-те години на 20-и век, със стълбичка отзад към багажника на покрива. Наблизо е спрян вехт москвич с отворен капак. Група от десетина мъже и младежи на най-различна възраст седи, клечи или се

Елена Алексиева

2009-05-23T16:15:00.000+03:00

МАТИЛДАОт време на време изпадаше в онова досадно състояние, в което й се струваше, че никой не я разбира. Тя нямаше дългите крака и шумния, клюкарски нрав на сестрите си, нито пищната, неповяхваща красота на майка си. На трийсет и четири Матилда не бе имала и сериозен любовник, ако изключим една-две краткотрайни връзки, плод по-скоро на лоша случайност, отколкото на непреодолима страст. Всички

Дянко Дянов

2009-05-23T16:12:00.000+03:00

Из „В Л А К А – Т Р А К А”... Изтерзан съм от многодетната вяра. Още по рождение човек набира скорост и се изкачва неусетно към смъртта. Сякаш не пътувам с влак, а самият аз съм влака, който влачи на гърба сибрадясалите вкиснати селяни айшето с нейните шалвари префиненият некадърник многознайкотопияната размътена кратуна огненото цигане Благословени думи прекосяват дните. Пътувам

Доротея Табакова

2009-05-23T16:09:00.000+03:00

ПРИСПИВНАНани, мои зверове,мъркайте насън!Мои сити страхове,мои мъртви смехове, дъжд почуква вън.Нани-нани, чук-чук-чук...Спи на прага ясен звук.Спи във люлка тъмен ум.Малко смисъл, много шум.Нани, мои страхове,нани, тъмен гняв.Тук съм. Няма накъде.На прозореца предекотарак кафяв.За възглаве дай мъгла,за завивка дъдж.За сърцето дай иглаи конеца дръж.Нани-нани, спи, сърце.Мама ти приши перце.Да

Димитър Коцев – Шошо

2009-05-23T16:06:00.001+03:00

КОШМАРЕН СЪНЕКСТ. ДВОР НА СТАРА КЪЩА - НОЩКамерата се приближава към огромно дърво, което се издига пред къщата и закрива част от фасадата. Промушваме се между клоните, гъстата корона на дървото ни поглъща. Между листата излизаме на олющената веранда на втория етаж на къщата. Френските прозорци, които не са боядисвани от десетилетия са отворени. Влизаме.ИНТ. СПАЛНЯ - НОЩКамерата се плъзга покрай

Димитър Димитров

2009-05-23T16:02:00.002+03:00

* * *Идват дни, миришещи на тиня,и те ръфа глутница от хора.Ти сам си си най-стръмната родинапо границите с избуяла горест.В тебе безутешно са затворенилегенди, пощи, пътища и църкви,и ти остава само в тишината гореедно високо баладично мръкване.На мрака във презрелите къпинивлизаш като в идилична крепост,стъпкал всички дневни гилотинисядаш тихо в тъжния му епос.На нощта от черния и снягбял

Георги Господинов

2009-05-23T15:59:00.002+03:00

Боже на Берлинна берлинските облаци и на небето муБоже на берлинския вятърна берлинския дъждкойто пада отвеснои на мъглите муБоже на ранния мракпрез ноември на неделитеи на празните улициБоже на разцъфтелитеминзухари край Halensee в края на февруариБоже на закъснелите вдовици от Willmersdorf(сини коси и коприна)оцелели от бомбардировкитеуморени от мирав който трябва да се умираБоже на сватбените

Виргиния Захариева

2009-05-23T15:57:00.000+03:00

ПРИКАЗКА ЗА ОРЕХОВАТА ПРИНЦЕСА В стаите на ореха живее Ореховата принцеса. Още със ставането се затичва към източните, западните, северните и южните прозорци, за да погледа оттам градината на своето царство. Тя има медночервени букли и устни. Цялата е обсипана с лунички. От балконите на ореховия замък, Ореховата принцеса се покланя на всичко живо в своите градини, както си е по букли и веднага

Венцислав Паскалев

2009-05-23T15:17:00.000+03:00

Из „Евангелие от Мани“ VВсеопрощаващ Учителят на лудите мълчипочти всяка вечер някои го рисуват по ръбовете на вината си върху завесите на жегатазавръщат се техните сити години по няколко наведнъжс очи под водаИз „Евангелие от Мани“ VI Един и сам насред сянката ръждивакърши пръсти но препасва вретищетоне е за него още по-малко сабята безписмен ебезсмислен е няма такъвИз „Евангелие от Мани“

ВБВ

2009-05-23T15:14:00.000+03:00

УщърбДишането е хронична кашлицаІ.…Притежавам дълбоко в себе си шпаньолско старо кашляне.То се е скрило в някакъв скован килери ме гледа втренченопрез стъклото на дебелия зелен буркан.Стреснато гледа изпод капачката; тъмно и упористо.Като застояла бабешка зимнина, подпряна със сечива.С времето тя се натрупва, събира се.Утаява.И от течна се сгъстява.Избягвам да я гледам в очите, защото виждам себе

Борис Роканов

2009-05-23T15:11:00.000+03:00

ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ НАПИСАНО ПРЕЗ ЗИМАТА НА 2001 В ПЛОВДИВ И РЕДАКТИРАНО ПРЕЗ 2009 СЪЩО В НЕГОХората, които ме обичаха са вече мъртви,Марика и Асен, и Вера изчезнаха от този свят,който с кокошките си ляга и с кокошкитеще стане утре.В пет часа е първата тълпа, в шест е втората, която монотонно бърза,седем ражда третата тълпа, а в девет се събужда моят град.Как успя да се събудиш рано,ти не

Васил Прасков

2009-05-23T15:06:00.001+03:00

ПогребениетоПогребението е от дванайсет и половина. Новината обиколи бързо седмите и осмите класове още през голямото междучасие. С Тодор за пореден път бяхме на едно мнение - какво по-хубаво от това да си спестиш последните часове. Испански. Ебати досадата. И без тва освен сегашно време и някоя и друга псувня едва ли ще научим нещо друго до края на годината.Вчера разбрахме, че Вальо се е обесил.

Андрей Кулев

2009-05-20T19:16:00.000+03:00

Огледала и Кашони/ парчета / Тя: Ние вървим по пътя на периферното зрение Ние сме раждани в заложните къщи Ние сме извънбрачни деца на лукса Ние живеем като лимузини – блестящ живот... но ламаринен Ние сме кредитни карти с изтъркани ръбове Ние не можем да живеем без дългове Ние сме сглобени предимно от спомени...

Амелия Личева

2009-05-20T19:13:00.000+03:00

спомениотказвам…да ямсандвич с рокфор,защото си бях изпеклаза вечеря в деня, в който за първи път разбрах как идва смъртта,да купя евтин френски парфюм от марката evasion,защото той беше последният лукс, който баба ми си позволи,когато се опитваше да вдъхне живот през ароматите на смъртта,да се обличам в бяло,защото то е нахалнои през него наднича предизвикателството,че си невинен и защитен,и

Александър Джоганов

2009-05-20T19:10:00.001+03:00

РЕКОНСТРУЦИЯ НА ТЕКСТНякога се опитвах да мисля за нещата в последователност.А се оказа, че животът е всичко друго, но не и подредба.Не винаги нещата се случват логически. Апропо, логиката винаги е била алогична и в това всъщност е красотата й.Това остана от последния текст, който се опитах да започна, година и нещо го измъчвах.Апокалиптичен текст, добре, че не посмях да го допиша – свети Йоан

Аксиния Михайлова

2009-05-20T19:03:00.000+03:00

В очакване на вятъраУча се да пускам хвърчилакакто се уча да бъда майка:от вчера, от седмици, тринайсет години вече.Няма да успея - нито книгите, ни съветите помагат.Резки придърпвания на кордата,ако я отпуснеш прекалено слънцето ще опърли опашката на хвърчилото;кървава резка на показалеца,върху баира между магарешките тръни по стръмнотоиздига се падаоранжевият триъгълник,улавям за мигвятъраи