tag:blogger.com,1999:blog-35439286809293896112024-03-08T15:01:43.807+02:00Ах, Мария 2009ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.comBlogger77125tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-10174453144002848092009-08-06T12:41:00.000+03:002009-08-06T13:55:39.102+03:00Ирена Георгиевапоради АлександърВеднага трябваше да слезем от това 1263. Да тръгнем напосоки - по улици, през локви. Да се държим като тъпаци.Да повърнем върху пейка, да обърнем кофа.По плакатите да драскаме мустаци. Да крещят след нас: “Боклуци, на това ли ви научиха в училище.” Да ми събуеш гащите пред общината. Да ме докосваш тайно във тълпата. Да ни се вие свят за секс.Басмените завивки да шумят в ушите ни ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-29735804814989272002009-08-06T12:16:00.001+03:002009-08-06T12:16:53.682+03:00Екатерина Карабашеваvon wegen liebe Красивото на първата любов е, че те оставя без дъх.Кривото е, че когато свърши, още дълго не можеш да дишаш.Красивото на първата любов е, че се отваряш към нея със смелостта на новородена мида.Кривото е, че след нея дълго си затворил устни като камък.Красивото на първата любов е, че вярваш с вяра на дете, пускащо балони от балкона.Кривото е, че после никак не вярваш, че някога пакah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-86636492658201754782009-08-06T11:38:00.001+03:002009-08-06T11:39:46.882+03:00Поли МукановаИз „Зеленият тефтер“ . . .Да разбия синтезите и направя „анализационни наблюдения“.. . .Над нещата, в думите, където името е знак.. . .Когато нагазиш в „дълбоките води“, полага ли ти се спасителен пояс?. . .Какво спокойствие без виртуалния поток на интернет.. . .Диалектика, висша еквилибристика е нужна в житейския хаос.. . .Сметки без кръчмаря. Сама се наливам на бара.. . .Скитам в пространствотоah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-64604083452360955442009-07-23T13:17:00.001+03:002009-07-23T13:19:34.050+03:00Богдан РусевБезкрайният път (Откъс от научно-фантастичен роман за деца, който ще излезе през декември 2009.)Нина Армада1.0Нина се събуди в 8:00 на 8 април 2219.Преди да заспи на предишната вечер, беше казала на будилника в главата си да я събуди точно в осем, защото не искаше да изпусне нито минута от най-важния ден в живота си. Освен това си беше поискала да се събуди с оранжева коса и зелени очи, както и сah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-21194766555889865012009-07-22T17:46:00.001+03:002009-07-22T17:49:44.599+03:00Драгомира М. НиковаНощното слънце на Мексико Откъс от трета глава :Легендата за Слънцето и ЛунатаЛуната се пълнеше вече от няколко дни. Едната и половина бе потопена в тъмнина, другата бе осветена. Изглеждаше като притихнала загадъчна жена, пълна с мистерии. Подобно явление би привлякло всеки и колкото повече тайната и оставаше неразгадана, толкова повече се усилваше влиянието и. Неопровержимо действащо като ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-76505557832046829352009-07-22T17:42:00.000+03:002009-07-22T17:44:40.111+03:00Ясен ВасилевНЕПОРОЧНО ЗАЧЕНАТ ЕДИППуста улица, ниско над която пълзи гъста мъгла. Млада жена в болнично бяла нощница, с обляно в сълзи лице и с разрошени коси, е притиснала малък вързоп до гърдите си и тича. Стъпките й отекват по паветата и тя се плаши от собствената си сянка, извръща поглед назад и се взира в мрака, сгъстен от слабите светлини на селските улични фенери. През равен период от време в ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-10297211154035115532009-07-22T17:38:00.000+03:002009-07-22T17:42:05.590+03:00Ясен АтанасовОСТАТЪЦИ*когато бог почива поетите бачкатгосподикакво отегчениекъде изчезнаха хората:забавните, различнитес виолетова косаи заешко кожухчесред рапърине се излюпвайот съняс ругане на гълъбивремепъпка-дведосега пътувах. време е да почна да правя деца и книгитака пушенетоне е поруганоима едни кучета. лаяти не знамкакво искат да кажатпарадоксът „изкуство” на изкуството: та изкуството е ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-64605105644795270662009-07-22T17:37:00.001+03:002009-07-22T17:51:07.724+03:00Теа Маргинова3:33скъса сепо ключицата се таешебез ключепроклети жестовеме обладаватвсе през поритеизнасят мене се продава24/7, три кафета, безработнакурсист по сбъдванеопитвам онова със пръститеопитвам сетактувам си желаниятасветът избягва моя ритъмметроном не е сърцето муа камера с капак на обективагледа и не виждаи пак съм в контражурс пръстите си ми говоришдумите ги сипеш като семена в косата мидано ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-64095142818467960172009-07-22T16:53:00.000+03:002009-07-22T16:54:32.148+03:00Людмил СтаневДа напиша спомени за деведесетте не е трудно, невъзможно е, защото те още не са отминали. Остаряваме, то е видимо, но още не е завършено до необратимост. Затова предлагам една метафора за пътуването през романтиката към ежедневието, от онези години в тези.Тръгване от Созопол през септемвриХристо Фотев беше писал, че лятото си заминава с влака за София в 6 без 10. Тук то си тръгна и с рейсовете. ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-67729284291674225942009-07-22T16:51:00.001+03:002009-07-22T16:53:07.071+03:00Жени ГутеваСамо тя знаешеТя стоеше тихо и гледаше на дома. Всички отдавна спяха, само тя довършваше задачите си. Работата в една къща никога не свършваше, дори да имаш миялни, перални и други допълнения от съвремието. Само тя знаеше какво е, как е. Въздъхна и тръгна към спалнята.- Как си? – той я попита в просъница, не бе заспал дълбоко все още, но скоро щеше. Вместо да отговори тя се усмихна и го целуна ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-4672645911335056922009-07-22T16:48:00.001+03:002009-07-22T16:50:08.924+03:00Eлена МилеваБеше време...Беше време, когато всички живеехме прекалено на тясно. Тогава съществуваха думите "пълно" и "празно" и всички имаха уникалното усещане, че животът им изтича между въздишките. Царуваше мнението, че хладилниците могат да са пълни или празни. Чашите полупълни или полупразни. Имаше настроения и болка.Всички търсеха смисъл в съществуването си и недоволни бързаха ужасно много, защото имахаah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-69091894748317463242009-07-22T16:43:00.001+03:002009-07-22T16:47:35.480+03:00Десислава Желева*ГГ*Ще ми се да пържа тиквички,Докато той пише стихове във хола,Опрял глава в едната си ръка,А с другата - хванал ШнайдерИ надвесил се над нашата тетрадка,Да пренаписва Елиът, КийтсИ даже Хайне,Аз да влизам горда и да казвам :,,Ела, направих ти вечеря“,А той да се усмихва тихо иДа казва :,,Ела, да хапнем малко поезия,Че тая вечер музата май ни намери...“И да сядам на черния диван до негоДа ah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-70863674909900488102009-07-22T16:37:00.000+03:002009-07-22T16:41:37.391+03:00Галя МладеноваLast kissSender: SladurUtre sym v Sf. Iskam da te vidq.Изтръпвам. Малко страх, малко изненада, малко спомени... Дяволски коктейл, който никога не прощава главоболието на сутринта.Не му отговарям, просто не мога. Същата вечер той ми звъни и гласът му нахално звучи съвсем същия, както когато... май... бях влюбена...- Кажи от къде да те взема? - Можем да се срещнем някъде в центъра... Утре през деняah mariahttp://www.blogger.com/profile/16611772241368329581noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-18590575309627687932009-07-13T19:23:00.002+03:002009-07-21T12:38:45.902+03:00Румен Баросов <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } -->ВИНИЛ
Лято. Нощ. Летище. Пулсиращи реклами. Вито на изхода “външни линии” пуска два сака в краката си. Късен полет - летището е празно. Служители събират празни колички за извозване на багаж. Все още свети таблото за отлитащи самолети. Глас на диспечер съобщава нещо за последния полет тази вечер… Навън. Вито вдига ръка. Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-64988851503105166922009-07-13T18:58:00.001+03:002009-07-13T19:00:39.639+03:00Елин Рахнев <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } -->
Т Е С Т
/ откъс/
Р. Заповядайте. Настанете се удобно. Столовете тук са удобни. Д. Благодаря ви. Така е. Удобни са. Р. Готов ли сте за това предизвикателство? Д. Цял живот се готвя за този ден. Разбира се, че съм готов. Р. Това е добре. Сега виждам Unknownnoreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-87112817123272767202009-07-13T18:56:00.000+03:002009-07-13T18:58:43.394+03:00Росица Йосифова <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } --> ФОЧА, РОДОС и КРИТ през 2007 година
Като ще пътуваме до Крит, я да го направим по-засукано! Изкушена бях от идеята да посетя едно изключително важно за мен място в Мала Азия – Фоча сега, а в древни времена - Фокея. В последните години отделих много време за проучване на фокейските колонии в западното Средиземноморие и по нашетоUnknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-19889419747484130632009-07-13T18:24:00.002+03:002009-07-13T18:38:45.167+03:00Силвия Чолева <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } --> питам питам приятелката обичаш ли ме приятелят питам същото любимият обичаш ли мен питам питам майка си баща си питам поотделно обичаш ли ме всяко едно от децата си питам книгите си изкушавам се да задам този неудобен въпрос банален разголващ въпрос с отговор който се подразбира или без отговор когато се срамуваме да признаемUnknownnoreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-19041292105793891392009-07-13T17:11:00.002+03:002009-07-13T17:17:58.173+03:00Владимир Сабоурин <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } --> Владимир Сабоурин
Годишнината
безсънна първа нощ у дома, преди това зловещи фигури, какво не трябва да бъде, нощ на триумфа на разгонената кучка, едва доловимото далечно усещане за кръстчето под фанелката и ризата
утринната молитва, измиване на лицето, слагането на кръстчето, вземането на лекарството
тя ме напсува на Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-46509750453429302502009-07-13T15:08:00.001+03:002009-07-13T15:10:00.301+03:00Явор Константинов <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } --> МИ ТАКОВОТО (НА 90-ТЕ)
Чете сумти лепи реди книжѝ окъсва губи фърля тичка чуди струва гърби пули смисля хули смее жули. Хубавото че поне.
ЕДНОТО, НИЩО
a напримерно то всяко че си почва всякога приказваш ги едни и хайде с опакото на съня накъсваш му напразните хартиши разказ му придаваш там каквото пък което случки му Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-86699874799355240012009-06-23T20:04:00.001+03:002009-06-23T20:04:58.130+03:00Иван ИвановБеше краен срок за едно списание Но се питах защо пиша стихове Защо пиша Като го четат само пишещи, с очи пълни с букви Опитвах се Да участвам в ревюто на думите С авторите – дизайнерски брандове Като факел ли ще е словото или като прът за жигосване? Ще напиша нещо, казах си Но залезът беше прелестен Заревото преля в озарение стопи думите, счупи времетоUnknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-4908191273005102092009-06-19T22:08:00.002+03:002009-06-19T22:14:11.529+03:00Албена Тодорова <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } -->Софийски фрагменти
баба и дядо тичат след метрото
хванати за ръце
надолу по стълбите
изпускат метрото
но не и ръцете си
---------------------------------------------
саксофон на витошка
от калъфа полита лилава банкнота
но мелодията не спира да пълни улицата
с пари можеш ли да купиш музиката?
можеш ли да купиш музиканта?
Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-31937193880384966962009-06-19T14:40:00.002+03:002009-06-19T14:44:05.057+03:00Стоян Василев <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } -->Two Slits Left for Eyes
I
From the Tupolev ridge to the South, cool wind glided down across a vast pumice desert and wafted against Bukowski's chest as he sat in the visitors' quarters, slouched in his chair. He was slightly dazed by the three months of travel from Old Earth to Nimbus on the Theta-5811 hyperspace corridor. Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-15311176284022566422009-06-02T16:52:00.002+03:002009-07-09T13:47:10.837+03:00Тома Марков <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } --> КУЧЕТА 1998
Седяхме си в стаята на сценичните работници и пиехме бира. Няколкото мухи които още не бяхме убили кръжаха из въздуха и оплюваха афишите за премиери на омразните постановки, които се въртяха в нашият малък театър. Никое представление не се играеше повече от 6 пъти, режисьорите бяха идиоти, актьорите – луди, ние бяхмеUnknownnoreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-70238078491717891962009-06-01T18:25:00.006+03:002009-06-02T16:51:40.311+03:00Елена Церовска <!-- @page { margin: 2cm } P { margin-bottom: 0.21cm } --> КНИГАТА Купиха книгата заедно. Споменът за това периодично се връщаше, въпреки очевидните доказателства за противното, включващи и няколко неволни свидетели. Купиха я в един от онези обикновени сиви следобеди на февруари, стояха в книжарницата дълго, няколко часа на пода сред книгите, големи чаши чай (нейният с мляко), навън, Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3543928680929389611.post-68864944156005626982009-06-01T18:19:00.002+03:002009-06-25T15:22:28.895+03:00Владимир ЛюбеновСТАДИОНЪТ Моника не беше чак толкова пълна, че всички да я изключват категорично от категорията на хубавите момичета. Беше едра, но с правилна конструкция, с тесни леки кости, които носеха тялото й – 60 килограма младо, 23-годишно тегло. Ако би могъл да се натъкне на нея, почти всеки що-годе компетентен по функционалност на човешкото тяло бе казал за Моника, че ако свали 8-10 килограма, ще можеUnknownnoreply@blogger.com12