Емил Тонев

Голямата битка в неделя сутрин

Сценарий
за игрален филм

ЕПИЗОД 4.
Ден. Екстериор. На площада.

ОбКам. На площадчето, пред скромно кръчме с юнашко заглавие “Ловджийска среща”, е спрян малък автобус – “ПАЗ”, модел 60-те години на 20-и век, със стълбичка отзад към багажника на покрива. Наблизо е спрян вехт москвич с отворен капак. Група от десетина мъже и младежи на най-различна възраст седи, клечи или се мотае наоколо. Изглеждат нервни и напрегнати. Някои разсеяно надничат в двигателя на москвича, а един от тях - голям, як мъжага с характерно сплескани уши, омазан до лактите в машинно масло, им обяснява нещо. Всички виждат пристигащия Цочо и се вторачват в него. Цочо ги оглежда и вдига камерата си.
Суб. Кам. Камерата обхожда групата. Повечето са мрачни и сериозни, сякаш са тръгнали на война. Мустакат и дебеличък чешит на около 40 излиза от кръчмата, заключва я отвън и се заема да събира накуп пластмасовите столове и маси отпред – това е кръчмарят Гошо. От радиото на автобуса звучат народни песни, но истински, не чалга.

КРЪЧМАРЯТ: (зяпа в обектива)
И т`ва ли ти е камерата?

ЦОЧО:
Т`ва е, що?

КРЪЧМАРЯТ:
Ми тя много малка, бе?

ЦОЧО:
Малка, ама готина. Всичко си има.

КРЪЧМАРЯТ:
И колко пари?

ЦОЧО: (замисля се кратко)
Пари… колкото един декар ливада на баира, отляво на пътя, с три джанки и няколко храста малини...

КРЪЧМАРЯТ: (зяпва)
Толкоз скъпо?!

ЦОЧО:
Тц! Толкоз евтино…

КРЪЧМАРЯТ:
`Начи затова продадохте ливадата?!… Ебаси! Тя майка ти съвсем изперка, бе!

ЦОЧО: (рязко)
Ти си мери приказките!… Това е инвестиция, ако искаш да знаеш.

КРЪЧМАРЯТ:
Тц-тц! Инвестиция! И к`во?

ЦОЧО:
Филм, к`во… Ще ви дават по телевизията.

В кадър влиза Петко – набор на Цочо.

ПЕТКО: (скептично)
Да бе, филм! Глупости приказва! Това и по най-тъпата кабелярка няма да го пуснат…

ЦОЧО:
То от вас зависи. Ако няма екшън, за какво да го пускат? Обаче ако има екшън, както се предполага…

ПЕТКО:
И коя тая кабелярка?

ЦОЧО:
Ник`ви кабеларки! Направо по някоя национална телевизия ще го пуснат…

ПЕТКО: (опулва се)
Националната? Леле! Луд ли си?

ЦОЧО:
Луд, не луд – само там! Никъде другаде! Е, може и на кино!

ПЕТКО:
Плямпай глупости, плямпай! На кино!

ЦОЧО:
А на бас, като си толкоз сигурен!

Петко се замисля.

ПЕТКО:
По к`во на бас?

ЦОЧО: (хили се)
По пет лева, по какво… Ти си знаеш …

Един 38-годишен мустакат субект, който седи наблизо, се обажда и Цочо врътва камерата към него. Това е Кемал.

КЕМАЛ: (подсмива се)
Петко, не се хващай, момче! Цочо е опасен, пак ще станеш за резил… Ще те изработи като миналия път, дето се хващахте на бас за сутиена на Люсито…

ПЕТКО: (настръхва)
Абе миналия път… Аз тогава щях да му… обаче нали…

КЕМАЛ:
Нали-мали, недей, щото в тая държава всичко се случва…

ПЕТКО: (мисли, присвил очи)
В тая държава всичко може да се случва, ама чак това не може да се случи! По националната телевизия щели били да ни дават, тъй ли!?…

ЦОЧО: Тъй, тъй!
Кемал се обръща настрани и Цочо проследява погледа му с камерата.

КЕМАЛ:
Духти! Твоят син пак се хваща на бас с Цочо!

Седналият наблизо дребен човек на 45 години вдига мързеливо поглед.

ДУХТИТО:
Ми да си троши главата, аз к`во да направя…

Камерата пак се насочва към Петко.

ПЕТКО: (присвил очи, нахъсва се)
Ей-й! Ей-й! Бре, мама му стара!… Тц! Няма да стане! Тоя път няма да стане! На бас!

Плюнчи палец и протяга ръка напред. Цочо бързо обръща камерата към друг свой връстник – хубавеца Спиро, който сръчно чопли семки наблизо и слуша разговора. Спиро обаче прави отрицателен жест с ръка.

СПИРО:
Ниц! Хич не ме брой мене! Втори път – ниц!

Цочо се хили иззад камерата си и я обръща към Петко.

ЦОЧО:
Покажи мангизите!

И размахва петолевката от майка си пред обектива. Петко се ослушва и поглежда към баща си. Духтито клати глава и вдига рамене. Петко се обръща към Цочо.

ПЕТКО:
Добре! Обаче тоя път не на пари! На кукуригане по бели гащи, ей тука! Ако го излъчат по телевизията или на киното – аз кукуригам! Ако не – ти кукуригаш! Отгоре, на масата, по бели гащи! Кукуригу! И ще извикаме и Люси, да ти гледа сеира!
Пак плюнчи палец и протяга ръка. Цочо явно се колебае
ПЕТКО:
К`во, бе? Шубелиса ли се? А-а, много си хитър, ама сега…

Цочо протяга палец иззад камерата. Басират се. Петко потрива длани и клати заканително глава. После Цочо центрира в кадър Кемал. Кемал гледа в обектива.

КЕМАЛ:
Ха да те видим сега!

ЦОЧО:
Тц! Кофти!

КЕМАЛ:
Кофти, я!

ЦОЧО:
Не това… Друго е кофти.

КЕМАЛ:
К`во друго, бе?

ЦОЧО:
Ми ти си турчин...

КЕМАЛ: (подозрително)
Турчин съм. И?

ЦОЧО:
Ами кофти... Ще кажат, че съм взел пари от някоя фондация за малцинствата да те пробутам във филма.

КЕМАЛ:
Какво плямпаш бе, запъртък?! Нещо искаш да се изсулиш от баса май… А-а, хич не помисляй, басът си е бас, аз съм свидетел!

ЦОЧО:
Басът си е бас, само се чудя как да обясня на продуцентите, че не съм те измислил?

КЕМАЛ:
Кого си измислил?

ЦОЧО:
Тебе, кого...

КЕМАЛ:
Абе я си…

Леко се надига, Цочо пъргаво отскача и се хили.

ЦОЧО:
Сто на сто ще кажат, че съм те пробутал нарочно!

КЕМАЛ:
Как нарочно, бе? Аз съм турчин, това е положението...

ЦОЧО:
Е, няма лошо! Спокойно! Най-много да те изрежа накрая.

КЕМАЛ:
Ще ти изрежа аз един на тебе зад врата! Ще ти скъсам големите уши! (става и тръгва към Цочо заплашително) Ай сиктир, `лапето му с `лапе!

Цочо бяга заднешком и се кикоти.