06 август, 2009

Поли Муканова

Из „Зеленият тефтер“


. . .
Да разбия синтезите и направя „анализационни наблюдения“.

. . .
Над нещата, в думите, където името е знак.

. . .
Когато нагазиш в „дълбоките води“, полага ли ти се спасителен пояс?

. . .
Какво спокойствие без виртуалния поток на интернет.

. . .
Диалектика, висша еквилибристика е нужна в житейския хаос.

. . .
Сметки без кръчмаря. Сама се наливам на бара.

. . .
Скитам в пространството. Всеобхватна съм в разпиляването.
Как успявам на толкова страни да се разположа и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям...

. . .
Отговорите затрупаха въпросите. Лавина от основания.

. . .
Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

. . .
Да правиш на мравката път означава, че искаш да запазиш в цялост мравуняка. В цялост естеството.

. . .
Концентрация, абстракция, проглас към естетическото.

. . .
Сутрин да се чете Хегел. Утрото е мъдро и затова понася философията.

. . .
Бюрокрации, декларации, администрации... фрустрации.
подпис: Аз
. . .
Моловете... търговски вериги. Комерсиални окови.

. . .
В театъра на абсурда всеки играе себе си.

. . .
Белият лист е нищо. Нищеене на смисъла.

. . .
Помощ ... мощ, мощ.

. . .
Най-добрият приятел трябва да бъде всеки сам на себе си. Така „волята за власт“ работи за печеливша кауза.

. . .
Планове без покритие. Златно кюлче с нисък карат.

. . .
Похвали се, че е отказал цигарите. Пагубно. Харесваше ми да пуши. Сега е обикновен въздържател, въздуходържец.

. . .
След години всичко ще бъде „вчера”. Вчера.

. . .
Какво се прави с тази екзистенциална захвърленост. Товарност. Прекомерност в липсите. Изкуството да живееш...

. . .
Като в роман на Кафка. Друг чертае периметъра, обхвата. Ти си само обитател на окръжности.

. . .
„Свободата, брат, е пъпът на живота!“ Джендема



Терорът на писането

Терорът на писането. Величието на Писанието. Умората от задвижването на механизмите, осите, колелата. Зъбчатият почерк, йероглифното разчитане, попадане в бездната и усвояване на полето до дънната платка на разума. Светът е уловен в една резка, в един тон, в един сюжет. Тласък и принуда. Нещо става. Важно е да се овладее мълчанието. Смислените отговори без адресат.
Кодифицирането на мрежата,
ходене на Богородица по жицата.
Говорене с лъжицата за всяка уста.
Писането е най-страшното оковаване, възелът на битието, смълчаният му подпис, удостоверението, че го/ни има.
Писането е единственото възможно авторство на Бог.



. . .

силуетът на буквата
следван от копнежа на жената
всеки ден изписва името
къса страниците
докато произнасянето
бъде изговорено
юли, Лион


. . .

четат между редовете
парцелите
тези които няма какво да напишат
дребни истории процеждат
кратки като фасове
каменоделците
навели глави
над вечния камък



. . .
повеят на вятъра
отвява ли скръбта
мъката според сезона ли расте
паднало листо
съм
остават някакви контури
очертания от най-далечната земя
и цялото прекатурване е всъщност само ход без думи
излишество и суета
вятърът мълчи
сменя сезоните с тапети
като в онзи филм
а ние сме в килията
целуваме съдбата си
отхапваме езика £
и после плюем
храчим думите
безцелни безполезни
закотвени в мълчание


. . .

безследно изчезнал
с тефтерите
хайку-то
минал по краткия
път
избрал двустишие
до смъртта


. . .

Хегел
объркал философиите
лутащ се между ин и ян
оплел се в собствената независимост
извисил се
повдигнат на петите си
за да се види

4 коментара:

  1. много е хубаво, наистина. но защо тефтерът е зелен? и (ще) има ли и други, например морскосин?

    ОтговорИзтриване