06 август, 2009

Ирена Георгиева

поради Александър

Веднага трябваше да слезем от това 1263.
Да тръгнем напосоки - по улици, през локви.
Да се държим като тъпаци.
Да повърнем върху пейка, да обърнем кофа.
По плакатите да драскаме мустаци.
Да крещят след нас: “Боклуци,
на това ли ви научиха в училище.”

Да ми събуеш гащите пред общината.
Да ме докосваш тайно във тълпата.
Да ни се вие свят за секс.
Басмените завивки да шумят в ушите ни -
с петна от кръв, с петна от мед.

Да се изгубим в тоя град, на майната си,
в Лозенец, във Люлин, във Горубляне.
Да разпънем картата на София,
да се направим на туристи.
Да препикаем чужди територии,
градинки, междублокови пространства.
Из тях да се натискаме като хлапаци,
а също под китайските фенери,
зад Съдебната палата,
Ректората
и така нататък



Пак

Заради теб ще почна пак да готвя.
Ръждясаха лъжиците, черпака.
Семейните сервизи потъмняха в шкафа.
Бакърените тенджери забравиха за аромата
на пържен лук с червен пипер,
на кардамон, дафинов лист и бешамел.

Ще напълня пак бурканите с подправки.
Къщата - с ухания на сладки.
Ще ти направя крем брюле. Шоколадово суфле.
Ябълки със карамел. Меденки със портокал.
В потъмнелите чинии – филии със сладко от кайсии.
В порцелановите кани – сироп от рози и малини.

И зяпачи на тълпи ще заприиждат пак във махалата.
Ще се бутат, ще шушукат: “Онази – смахнатата, да се маха”





Представи си лятната ни баня
с паравани от фистаните на баба,
сапунът с аромат на лавандула,
хавлиите със патета и с цвят на дюла.
Представи си също тишината,
слънчевите зайци по стената,
дървените закачалки и железните кревати,
детските ми снимки (все ме снимаха по гащи).
Представи си коша ми с играчки,
куклите без мигли, червената количка,
чиниите, чайникът с капака,
жълтото магаре с колелцата.
Представи си и картонения куфар,
с вехтите ми дрешки, с плетените шапки.
Най-красива бях в една лилава рокля -
със волани и на точки.
Представи си още и герана
(котаракът в него се удави,
дядо каза: “За да се спаси от баба”,
а тя въобще не се ядоса;
самоубийство от любов е, дядо,
оранжевата Васка все я няма,
прибере ли се - ухае
на цигари и на мента,
а той дори не ме погледна);
та представи си и герана,
динята в желязна кофа,
чашата със рози на пирона -
забит е там от памтивека.
Представи си спалнята с пружина,
бродериите по края на чаршафа,
дантелените ми пижами,
ушити с крачната на мама.
Представи си слабото си тяло,
как ще го целувам само -
с отворени очи и с устни,
целите във сини сливи.
(От ръждясалия веф на дядо –
пари комбо и фадо.)
Представи си джинсите си на простора
под дъжда в средата на септември,
ризите си в гардероба
сред педесетарските костюми.
Представи си
и да тръгваме веднага





Пием чай в неделя следобед,
от завесата вкъщи - светлолилав.
Нямаме захар, нито лимони,
няма и чаши в празния шкаф.
Но вкусен е чаят този следобед.
Нищо че няма и чай






Кажи ми, моля те, кажи ми:
дере ли “р”-то ти до кръв,
когато се целуваш;
оставя ли брадата ти
следи като от нож;
сто години ли сърби сърцето
веднъж ухапано от твойто “р”?





Всички счупени часовници -
на “Попа”, на “Аптека”, “Журналист”,
избързващи и изоставащи
отмерват времето без теб.
Броят уплахите, аритмиите,
припадъците през нощта.
А има и такива сутрини –
пребити с камъни до смърт.

11 коментара:

  1. Аз не чета поезия, обаче тези стихове ми взеха дъха. Не спирайте да пишете!

    ОтговорИзтриване
  2. Да, и аз ги чета вече трети ден подред...

    ОтговорИзтриване
  3. Ирена...имаш нещо безкрайно ценно. Не му спирай гласчето, моля те...

    ОтговорИзтриване
  4. Produljavaite taka Irena! Pishete! Zashtoto ojadnqh za oshte!
    iskreno vasha D.Milkova

    ОтговорИзтриване
  5. андрогенната ми душа е завинаги в плен
    на последните три стиха,
    в които една непозната жена ме е събрала
    и сглобила чрез думите си.

    ОтговорИзтриване
  6. Ирена няма смисъл от вашите писания. Извинете, не искам да звуча като накакъв идиот, но наистина без или със тях - все тая

    ОтговорИзтриване
  7. На мен ми харесват.

    ОтговорИзтриване
  8. Необичайни и истински,на моменти имах чуството , че чувам собствените си мисли и усещания.

    ОтговорИзтриване
  9. Reνitol crеаm іs far aԁditiοnal of a preventatiνе
    rather thаn a reѕοlution.

    Alѕo visit my webpage: www.openarticle.co.uk

    ОтговорИзтриване
  10. Hi there, I еnjοу readіng all оf your artiсle.
    I wanted to wгitе a lіttlе cοmment to suрpοrt
    yοu.

    my wеbsitе ... ifprepelega.com

    ОтговорИзтриване
  11. Просто останах без думи.
    А това открадна сърцето ми и го заключи:

    Пием чай в неделя следобед,
    от завесата вкъщи - светлолилав.
    Нямаме захар, нито лимони,
    няма и чаши в празния шкаф.
    Но вкусен е чаят този следобед.
    Нищо че няма и чай


    Продължавай да пишеш, сборник с поеми издай! :)

    ОтговорИзтриване