Ясен Атанасов

ОСТАТЪЦИ*



когато бог почива поетите бачкат

господи
какво отегчение
къде изчезнаха хората:
забавните, различните


с виолетова коса
и заешко кожухче
сред рапъри


не се излюпвай
от съня
с ругане на гълъби


време
пъпка-две


досега пътувах. време е да почна да правя деца и книги


така пушенето
не е поругано


има едни кучета. лаят
и не знам
какво искат да кажат


парадоксът „изкуство” на изкуството: та изкуството е естествено


древно море – игличките на мурите са възбудени


патерицата интернет


и една одървена Витоша, невдигнала своите поли


нямам какво да чета, просто писах по птиците


и така съвсем естествено един ден дойде въпросът:
ще владееш ли
или ще си живееш?


исках да я пия,
а тя се ужасяваше
да не я изпия


ако можех отново
да бъда толкова
писател


малките улични крадци
на звезди
миришат
на бездомни котки


пътувах вкусно


аз съм свещения Порнограф, който дреме
в очакване на идеята за любов


разтвора на крилата на пеперудите
напомня твоите гърди,
тези на птиците – също.


искам
да те целуна
в центъра на света


няма нещастни или щастливи
животи
проблемът е самият живот


светът му:
лайна с праз…
и от време на време –
магнолии


искам да го извадя това
сърце
да го изкарам на светло
и да го светна


малко разпятие над масата –
гледам го – хлебарка
на стената


да разпнеш греховете
преди истините
си


смърт няма
има отсъствие от другите


мъртъв сокол на пътя, преял от миша паплач


ще изхвърля старите дрехи
родината си
дори няма да ги дам за благотворителност
не защото вонят
защото носят нещастие


биех Бога в образа на една котка


светът мирише
на мен
той е моята стая
откъдето наблюдавам звездите
и другите обли форми
кометите – задници
и желаните черни дупки


като писател
благородно ще се утаиш


защото си отвикнал да пишеш. вникваш в града


да имам силите
да бъда силен
Силèн


никой
не говори на живите
истинно
бог
пее на улицата
а те му заекват


любовта е мъртва, да живее любовта!


върни се
във високата словесност


една линейка ме отвежда – а душата ми, палавата,
се е гепила за сирените


обожавам безсрамно опиянените
пеперуди


градът те пронизва отвсякъде
и ти прокървяваш от меланхолии


* от „Свят за изпиване”. Тези не-коани не влязоха в окончателния вариант на романа ми. Публикуват се за първи път.