13 юли, 2009

Силвия Чолева

питам

питам

приятелката обичаш ли ме

приятелят питам същото

любимият обичаш ли мен

питам питам

майка си баща си

питам поотделно

обичаш ли ме

всяко едно от децата си

питам книгите си

изкушавам се да задам този

неудобен въпрос банален разголващ

въпрос с отговор който се подразбира

или без отговор когато се срамуваме

да признаем слабостта необичането

обсебването лъжата

въпрос който дразни

въпрос който виси във въздуха

като скъсан кабел

заобикаляме го в различни посоки

на същата улица на същия град

в който преди да започнем да питаме

светът е бил обикновен

без притежания

с любов към куклата

и домашния любимец

защо ми е това непрекъснато

потвърждение на любовта

която приятелката

приятелят любимият

баща ти майка ти

едното дете и другото

цветето което отглеждам на балкона

ми дават ми вземат ми отпускат

ми спестяват ми подаряват ми изискват

любов която се явява само

ако съседната сграда падне

от земетресение от взрив

и внезапно

се покаже въздухът

изгрее пространството

светло празно








5 коментара:

  1. винаги ме е впечатлявало как този изграден почерк не разчита на стилистични трикове, за да постигне психологическата си дълбочина

    ОтговорИзтриване
  2. питам обичаш ли ме?
    Нона

    ОтговорИзтриване
  3. Господи, какви глупости...

    ОтговорИзтриване