Владимир Сабоурин

Владимир Сабоурин

Годишнината

безсънна първа нощ у дома, преди това зловещи фигури, какво не трябва да бъде, нощ на триумфа на разгонената кучка, едва доловимото далечно усещане за кръстчето под фанелката и ризата

утринната молитва, измиване на лицето, слагането на кръстчето, вземането на лекарството

тя ме напсува на английски, предходната ми пожела щастие на английски, последната реплика е на английски

нова ограда, бетонни панели с прорези, вертикални и на кръст, трябваше дълго да заобикаляме от спирката на метрото до гроба, земята поддаваше, все още мека от снощния дъжд, търсим ориентира на черницата

буйни свежи бурени в рамката на гроба, при плевенето се одрах в бетонната рамка, яснотата на кръвта, мама окастряше веселата корона на черницата, някой явно бе очупил клоните й още през зимата, стърчаха сухи от купа млади листта

появи се жена със светла блуза и карирана пола над колената, нещо като колежанска униформа, отдалече изглеждаше млада, попита дали ще поостанем, някакъв мъж я тормозел, казах на мама, че не изглежда много изплашена, мама възрази

по-късно жената дойде с бутилка червено шампанско Искра, мама пи с удоволствие, отблизо жената се оказа възрастна, с излъчване на стара балерина, бивша стюардеса, не спря да говори, усетих остро и отчетливо желанието да остана насаме с татко, бях клекнал и раздробявах със здравата ръка буци влажна пръст, клечах над току-що обърнатата с лопата земя, стюардесата не спираше да говори

разказа за отдавнашен полет до Мека, на връщане поклонниците мъкнат чували с пясък и бидони с вода, Ту-154 нямаше да може да вдигне това, бях пъхнал ръка под надгробната плоча и опипвах за място, където да поставя камъчето, изтръпнах сякаш бях напипал гол охлюв, може би беше влажен мъх

напипах процеп между бетонната рамка и камъка на паметника и наместих камъчето от Божи гроб, камъчето от обетованата земя на отците ни на гроба на татко

Мъртвите

Вземи преди лягане, с чисти помисли

Пред неизвестността тежка стъклена чаша

Прозрачна с широко дъно, така

Тъмната течност ляга върху стъклото

Без да се смесва с него, също толкова

Тежка. Налей течността, тя ще потърси височина

Колкото малкия пръст на лявата ти

Ръка. Дръпни само няколко пъти

като внимаваш да проявяваш респект

И остави Romeo y Julieta No. 2

С тънък пръстен още топла пепел

Да тлее върху чашата. Прави това

Дори ако нито тъмния ром нито върху него

Изстиващата пура с категорична мекота

(Те образуват киселинността на пътя на всяка плът)

Видимо не намалява на сутринта

На първите дълги дни на очакването, дни наред

Една безсънна нощ без видимо основание

Ще забележиш, че при паленето на чуканчето

Усещащ пламъка да достига веждите ти

А течността се е оттеглила към дъното в летливостта

На всичко, което се изпарява

Илион ’93

Нека изсъхне тази ръка,

която подпише конституцията!

Каза така, излезе подобно на луда

Скрит не остана от тебе

Смъртния час на Патрокъл

С мед заблестяла облечена

Излезе сред първите войни

За голия труп се сражава жестоко

(На младия всичко прилича

даже и мъртъв да падне

целият труп е прекрасен

където да бъде оголен!)

За голия труп се сражава жестоко

Подобно на крава, която

Първи път ражда и дебне с мучене

Край свойто теленце.

Жалки, презрени страхливци

Ахейки, но не и ахейци

Тъкмо при тези й думи

Еринии спряха речта й

Българи, не и българки!

Това ти е школа

от Първа софийска девическа

на Архилох и Ицо Хазарта: черни чорапи

якичката бяла колосана прибрани

косите ти с фиби, баретка

мечтана Деметра, царица с хубави плитки

Става дума за комунизма кучеоката хидра

(Куче! Отново отбягна смъртта

а наблизо до тебе беше злината

на два пъти, толкова близо.

Феб Аполон те запази, убиец на полските мишки)

Третия път ще те пази сам Генерала

Куче! Недей ме заклева в родината

И младостта ми в Родопите

На строящите шахти миньори

(Кучето било символ на безсрамие

а мухата – на нахалство)

А совоока Атина се много зарадва,

че ти между всички безсмъртни

на нея се първо помоли.

Сила й вля във плещите

и чак в колената чевръсти,

а пък в гърдите й вдъхна за миг

дързостта на мухата:

Става дума за клетвите

за генералите от запаса и съветниците

по въпросите на културата

кучко, ти си конска муха

(Арес нарича Атина

Кучешка мухо)

даже и гонена често от нежната кожа на смъртен,

пак го връхлита и хапе – човешката кръв й е сладка:

мрачния дух й изпълни Атина със наглост такава.

А за интелектуалци и дългополи интелектуалки

Ти пък по селски

тежко кълнеш: тогава тя изрича думи,

които трудно могат да бъдат чути

от устата на интелектуалец

тъпата кучка, мръсната кучка, умната кучка

Може би защото на интелектуалците у нас

никой не търси сметка за прегрешенията

Седнаха те настанени

безмълвно на свойте седалки

Ала ти, кучко безсрамна, ти дръзна

Безсрамната кучка изведе за кратко

Генералите от запаса извън себе си, извън строя

без обичайната оргия и 50 лева разходи

Кучко безсрамна! Ти искаш сега срещу нас да застанеш?

(Трудно е с тях да се мериш по сила)

Така се изпълва прокобата на Мом, духа

на хулата и отрицанието

след влизането в Европейския съюз

преименуван на Момус

Селският секретар на Клам божествен и нежен

който казал в събранието на боговете

че Федерацията на клубовете за демокрация – СДС

сами ще се унищожават. Иде деня на Генерала

Ала ти все пак кълнеш

Ти, кучка омразна, прокобна

Те знаят и бързо се учат на страх

от черния ангел от РМС

(неведнъж ще я канят в БКП)

Но хитро успяха да обърнат страха

научиха пътя обратен

към къпането на червеното конче

селско чиновническия дзен

изкуството да поддържаш Харлей Дэвидсън

за връстниците на свободата

Хера на свят го изведе, макар недоносено още,

а за Алкмена нарочно забави родилните болки

Херакъл пак е пролетариата

Родилните болки пак се бавят

Душата ми беше пълна,

но загубих много младежки радости

всъщност можеше и после да ида при бог Океана

(Музиката и поезията

си остават сплотени в едно изкуство)

Вярвам, че чрез словото

ще продължа живота на душата си

Ужас! В двореца на Хадес остава

Наистина само гола душа

А животът изчезва напълно

А може би сам ще поиска

да легне до нейното тяло

Интересно е каква промяна става

с човека във властта. Нещо се преобръща в него.

Всички се сърдят на Зевса – роди дъщеря неразумна,

гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.

Това е проблем, който важи за всички.

Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават

са напълно съгласни, всеки от тях

на живота медено сладък не бе непослушен

само Атина Палада с уста и ръка не наказват

ала й всичко прощават, понеже създаде я дръзка

робството и възрожденското образование.

Не можеш да се измъкнеш. (Почти невъзможно е

да устоиш на изкушенията на свободата)

На 9 юли 1993 г. тя влиза гневна в кабинета на Желев.

Според изключително близки до бившия президент

Удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички

С вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна

А Ериния бродеща в мрака неумолимо жестока

Я чула в подземното царство.

Каза и гърлото сряза на вепъра

В кръг го размаха и хвърли в морето

В страшната бездна да бъде гощавка

за гладните риби

В последно време, някъде в началото

на мандата на Тройната коалиция

бившият главен редактор на в. „Демокрация”

е виждан да лекува мъките си

по спътницата си в живота безсмъртна

с водка, бира и кебапчета

в капанчето на пазара Ситняково.

Ти каза така: Ще чуеш

горестна вест за това

що не трябваше нивга да стане!

Падна Патрокъл! (За голия труп се сражават жестоко)

Пелей днес лежи във двореца,

грохнал от старост нерада

срамните части на старец

осквернявани алчно от псета

от застрахователния бизнес

със старогръцки имена

Илион ’93, иде деня на Генерала

след двайсет години

ненамерен раздутия труп

от Русе достигна морето

алчни змиорки нападнаха

отдавна голото тяло

крехката бъбречна лой му гризяха

и гълтаха стръвно.

Тъжно заплака и около теб се събраха

всички сестри от морската бездна.

Там се явиха и Главка и Талия и Кимодока

хубавооката Халия Спея Низея и Тоя

още дойде Лимнорея Актея и с тях Кимотоя

също Мелита Иера дойде Амфитоя Агава

Дота и Прота Феруса и заедно с тях Динамена

и Блага с хубава фиба с Амфинома и Калианира

още Дорида Панопа прочутата вред Галатея

Калианаса Немерта и твърде известна Апсевда

също дойде Ианаса Климена и с тях Ианира

с дивни коси Аматея Деси-Орития с Мера и всички

други сестри, кучки от морската бездна.

Вайб

Възпявам немската жена

създанието на Западен и Източен Берлин

между 4 и 6-годишна тя не носи плувки

на Слънчев Бряг и във Ваймар

родителите й не я обличат за пред гостите

тя се покатерва гола след къпането

преди лягане на дървената маса

чиито линии са трезво чувствени

масло върху червен бук на Кранах Стари

Тя лежи по гръб на надуваемия дюшек

гледа бебето сложено напряко на корема й

Гуендолин от Гуадалупе в сиянието

на Черната Мадона и на сливката си

в избледняващия миг на масовия пробив

на цветната фотография

На шест тя е в разцвета на красотата

която се разкрива на люлката

разлиства се когато се люлеем

прави и всеки пада върху другия

лице в лице както е писано

заедно с небето и земята едновременно

по корем и гръб

Когато идва следващото лято

всичко е далечно

София в самото средоточие на август

пионерският лагер в Костенец

тя изпуска вафла тип обикновена

точно пред входа на кооперацията

на Клемент Готвалд 15

майка й я кара да я вдигне

и изяде представям си

че съм пред входа но съм в лагера

по време на вътрешнолагерна

стомашночревна инфекция

На 13 сякаш е отново в София

минали са седем години

от развития социализъм

навлизаме в късната епоха

на детскоюношеските филми

от Германската Демократична Република

сиянието и привидността, грацията и достойнството

неусетно се е появила книгата

Мъжът и жената интимно

първото издание с рисунки

второто в началото на прехода

с размити фотографии

в мъглявина от свян неяснота и бедна полиграфия

Сексологията вече е наука

при твърдото наличие

на ясно и отчетливо разграничение

между социалистическа наука и буржоазна идеология

под отвесната светлина на басейн Република

нависоко в Парка на Свободата

немкините си свалят мокрите

бикини със съвършено нова техника

под плажните им кърпи обградени

от снажни руси младежи

на зелената трева под открито небе

дали усещат пламенната ярост

на погледите свенливия реализъм

на разказите на бабите за чистоплътността

на немските войници къпането

на чешмата в двора ония ми ти

големи бели пишки

На тази възраст вече

всичко е изгубено

идва първата любов

до плач за нея вечно

малолетната в нищите години

на политическа коректност и педофилия

пронизващите нововъведения болезнено

дълбоко в мекотата на ландшафта

на хълмовете на Тюрингия

... каза:

западен и източен берлин са мит. съществуват наистина два берлин-а – вътрешен и външен. вътрешният е основан от адепти на ордена на златната роса след войната. мощните им мистични протуберанси са накарали останалото човечество, че дори и жителите на града да повярват, че има Стена, докато всъщност всичко е било гигантски езотеричен ковъръп, холограма и халюцинация. за краха на златната роса са виновни Илюминатите, начело с тогавашният им 33 градусов Велик светилник – Михаил Горбачов, по-известен като Антихриста. колкото до външния берлин – той продължава да съществува в астралната сфера, но информацията достигаща до нас е прецедена и оскъдна. Ом мани падме хум!