Теа Маргинова

3:33

скъса се
по ключицата се таеше
без ключе
проклети жестове
ме обладават
все през порите
изнасят ме
не се продава

24/7, три кафета, безработна
курсист по сбъдване
опитвам онова със пръстите
опитвам се
тактувам си желанията
светът избягва моя ритъм
метроном не е сърцето му
а камера с капак на обектива
гледа и не вижда
и пак съм в контражур

с пръстите си ми говориш
думите ги сипеш като семена в косата ми
дано покълнат, а
на смрачаване е лесно
да ме подреждаш в остарели стихосбирки
да ме изпееш като песен
чел си ги, а тя е лайтмотивът на живота ти
напомня ти за теб и първото начало
така ме искаш
да съм ясна, форматирана и в подвързия
да ме четеш среднощно и във рейсове
подчертал си си любимите пасажи
изтъпил си си молива да ме редактираш
има още
сънувам се вода, стичам се, обливам те
гмуркам се за най-дълбоките ти истини
обяздвам лошите ти настроения
и желая да ме спираш
да се арестуваме
да издържим
мислите ми непрестанно дирижират миглите ти
звуците ни досега не са били фалшиви
спри да следваш нотите в моята тетрадка
и ми позволи сама да се изтривам
оправдавам ни до стъмване
до лятото




Промяна

Продай ми ботокс
2 пръста с лед догоре
син камък
ореол от клечки
изхабени
за олтара на
барутен спомен
лятото пращи
а градовете дращят
ревнали покоите пищят
когато стане време
греховете
да се плащат.