Силвия Чолева

питам

питам

приятелката обичаш ли ме

приятелят питам същото

любимият обичаш ли мен

питам питам

майка си баща си

питам поотделно

обичаш ли ме

всяко едно от децата си

питам книгите си

изкушавам се да задам този

неудобен въпрос банален разголващ

въпрос с отговор който се подразбира

или без отговор когато се срамуваме

да признаем слабостта необичането

обсебването лъжата

въпрос който дразни

въпрос който виси във въздуха

като скъсан кабел

заобикаляме го в различни посоки

на същата улица на същия град

в който преди да започнем да питаме

светът е бил обикновен

без притежания

с любов към куклата

и домашния любимец

защо ми е това непрекъснато

потвърждение на любовта

която приятелката

приятелят любимият

баща ти майка ти

едното дете и другото

цветето което отглеждам на балкона

ми дават ми вземат ми отпускат

ми спестяват ми подаряват ми изискват

любов която се явява само

ако съседната сграда падне

от земетресение от взрив

и внезапно

се покаже въздухът

изгрее пространството

светло празно