Елин Рахнев

Т Е С Т

/ откъс/

Р. Заповядайте. Настанете се удобно. Столовете тук са удобни.

Д. Благодаря ви. Така е. Удобни са.

Р. Готов ли сте за това предизвикателство?

Д. Цял живот се готвя за този ден. Разбира се, че съм готов.

Р. Това е добре. Сега виждам СV-то ви. Езици, образование, компютри. Имате достатъчно специализации. Така, добре. Първо искам да ви поздравя, че стигнахте до тук. Знаете колко хора подават документи.

Д. Старах се доста.

Р. /гледа документацията/ Наясно ли сте какво представлява нашата компания?

Д. Напълно.

Р. Наясно ли сте, че ще започнете от най-ниско ниво. Или казано по друг начин – от пълна нула.

Д. Наясно съм.

Р. До тук добре... Разбирам, че емоционално сте се подготвили

Д. Това е компанията, за която винаги съм искал да работя. Още от дете събирах всичко за нея. Изрязвах си всички вестникарски статии, събирах ги старателно и ги слагах под възглавницата. Родителите ми дори се притесняваха за мен. Но по-късно разбраха това голямо мое желание, тази моя мечта, и започнаха да ме подкрепят.

Р. По–спокойно. Разбирам ви. Трябва още в началото да ви кажа, че тук се работи по 30, 40, ако трябва и по 60 часа на ден. Това не ви ли притеснява?

Д. Ни най-малко. Готов съм да спя тук в името на компанията. Да не се храня. Да. давам всичките си сили за просперитета й...

Р. Добре... Добре... Но по-покойно... Какво е семейното ви положение?

Д. Самотен съм. Нямам семейно положение.

Р. Това е много добре. Ако бяхте семеен, нямахте никакъв шанс. Това са излишни грижи. А после деца - пак грижи. Мисля, че разбирате защо предпочитаме да сте с чисто семейно положение. Представете си сега да сте семеен и жена ви да ви търси по телефона, защото се е развалил хладилника. Как ще се отдадете на компанията? Мислите ви ще отидат към хладилника. Ще започнете да търсите техник, ще започнете да нервничите. Жена ви няма да ви остави на мира, докато не дойде техник. Ще ви прави фасони по телефона. После у вас пак фасони... Няма да може да се наспите и да бъдете бодър и съсредоточен в името на компанията.

Д. Така е. Добре, че миналата година се разминах на косъм. Бяхме пред сватба, но знаете, случва се в последния момент. Влюби се в друг. В най-добрия ми приятел. От деца сме заедно. Видях ги да се целуват в една телефонна кабина. Никога няма да му го простя. И на нея няма да й го простя. А я обичах. Истински я обичах. От глава до пети. И май още я...

Р. Разбирам.

Д. Обичах сутрин, да я гледам как се протяга. Обичах дъха й. Обичах чая по раменете й. Вечер, когато си идваше от работа, винаги приготвях масата. Купувах вино. Пиехме, говорихме си...

Р. Разбирам.

Д. Този нещастник ми я взе. Това е истината. От деца сме заедно, от деца... Никога няма да му простя. Никога... Пълен боклук!

Р. Успокойте се и се съсредоточете. Ще ви по помоля да не изпадате в такива състояния. Те носят само минуси за вас. А и аз не съм тук да слушам, а още по-малко да решавам лични проблеми. Мисля, че ме разбирате. Аз не съм психоаналитик. А служител на компанията.

/пауза/

Д. Съжалявам, че изпуснах нервите си. Няма да се повтори.

Р. Всяко разнежване е загуба на точки. А в момента аз калкулирам. Имате да събирате много точки, за да преминете прага на компанията. Разбира се, всичко зависи единствено и само от вас.

Д. Разбирам. Няма да се повтори. Винаги съм искал да премина прага на компанията. Да бъда част от нея. Няма да се повтори.

Р. Потите ли се често?

Д. Не ви разбрах!?

Р. Хубаво е да ме разбирате от веднъж. Иначе ми ядете времето...

Д. Страшно съжалявам, ама...

Р. Изпотяват ли ви се подмишниците често?

Д. Ами от време на време. Ако съм по–превъзбуден. И особено в по–топлите месеци. Като при всички хора...

Р. Господине, в тази компания служителите не се потят... Това не може да се случи нито през топлите, нито през студените месеци. Потта под бялата риза е нещо изключително вредно. То накърнява имиджа на компанията, независимо дали сте на работното място или извън него. Имиджът на компанията е нещото, което се гради с векове. И ако подмишниците ви са изпотени и са накацали мокри петна по ризата ви, това е уронване авторитета на компанията.

Д. Ами, ако нямате нищо против, ще използвам козметични препарати. Те сега толкова много продават, че няма да има проблем според мен. А иначе сте абсолютно прав, че така наистина се разваля имиджа... Аз сега като се замисля, през юли и август най-вече ми се случва. През останалите сезони не...

Р. Вижте, имате ли нещо против да не анализирате мои думи, а просто да отговаряте-точно и ясно. За да не губим време.

Д. Няма да се повтори...

Р. В болницата на компанията има дерматолог. Ако случайно премените прага на компанията, това ще бъде едно от първите неща, които ще трябва да свършите. Чрез интервенция част от потните ви жлези, които стимулират подмишничната ви пот, ще бъдат премахнати. Така бялата ви риза винаги ще бъде чиста и имиджа на компанията, ще бъде непокътнат.

Д. Боли ли много?

/дълга пауза/

Д. Просто питам така, от любопитство. Само така, от любопитство.

/дълга пауза/

Р. Вижте, не преминавайте границите с мен. Мисля, че бях достатъчно ясен.

Д. Само питах, защото много ме е страх от доктори.

Р. Тук никога нищо не боли. Запомнете го.

Д. Да, помня. Тук никога нищо не боли.

Р. Алкохолът също е тема на този разговор. Не можем да минем без него. Бъдете максимално искрен, защото всички детектори са включени. Знаете, това е една от болестите на века.

Д. Пия малко. Вино, от време на време водка. И ако се съберем с приятели - бира. Но винаги в рамките на допустимото. От абитуриентския бал не съм се напивал. Тогава беше страшно яко. Губят ми се часове. Беше много, много яко. Само като се сетя, може би най-великия ден от живота ми. Най–готиният. Направо летях... И ги омешах яко. Изпих цялото пиене на света.

Р. Достатъчно. Първо искам ви помоля, и въобще, ако искате да преминете прага на компанията, думи като „яко” и подобни на тях, да изрежете от речника си. В компанията има щатен филолог. Евентуално, ако станете част от компанията, това ще бъде едно от първите ви задължения - да се срещнете с него.

Д. Разбирам. Изпуснах се. От време на време се изпускам. Но това няма повече да се повтори. Винаги съм се старал да говоря литературно. Да не използвам чуждици... Изпуснах се, наистина... Това дали отнема точки?

Р. Всяко изпускане отнема точки. И унищожава шансовете ви. Но да се върнем към алкохола. А и чух, че имате и приятели.

Д. Да, имам. Те са двама – трима. Не са много. А и след онази история все по-малко вярвам в приятелството. Но пък не може съвсем да не вярваш. Или поне така си мисля.

Р. Вижте, не сте дошли тук, за да правите свободни разсъждения върху приятелството. Нали така?

Д. Да. Това сваля ли ми точки?

Р. Ако преминете прага на компанията - край на приятелствата. Компанията е вашия приятел. Ясен ли съм?

/пауза/

Д. Ами аз как да им кажа сега, че вече не са ми приятели? Те от толкова години винаги са ми помагали. И въобще сме си компания. Малка компания, но задружна.

Р. Господине, започвате малко да ме нервите. Образувате ми нерви.

Д. Не исках. Страшно съжалявам.

Р. Служител на компанията ще се погрижи за това. Ще се срещне и ще поговори с тях.

Компанията не може да си позволи да си губите времето в по-малки компании. Независимо какви са те - приятелски или други. Това първо пилее време и второ, ви разконцентрира и физически, и емоционално. А ние инвестираме достатъчно много във вас. И не можем да си пилеем парите на вятъра. Нали съм ясен?

Д. Ясен сте... Разбирам ви...

Р. Но да се върнем към алкохола.

Д. Ами то червеното вино нали е полезно за сърцето и за миокардита.

/пауза/

Д. Защото скоро четох едно проучване и там всъщност пишеше, че няма по-добро лекарство за сърцето. И дори в Париж се пие за закуска - чаша червено вино. Разбира се, трапезно, не някакво с високи градуси...

Р. Господине, увличате се... Увличате се!?

Д. Много съжалявам...

Р. Ако станете служител на компанията, ще имате право на чаша шампанско на годишния ни коктейл. Ще имате право на избор - бяло или червено. Френско или португалско, и така нататък, и така нататък. Както виждате, ние се грижим за своите служители. Даваме им право на избор. Даваме им възможност да се чувстват единствени и богопомазани, както се казва. Да сте чули някоя друга компания така да се грижи за своите служители?

Д. Дори не съм си помислил, че има друга такава компания.

Р. Питах ви да сте чули, а не да си помисляте. Точно отговаряйте на въпросите ми...

Д. Не...

Р. Така се правят пари господине. Само така, когато компанията стимулира своите служители. Дава им възможност, да се чувстват уникални, да се чувствата като ванилията на тортата на общественото.

Д. А коктейла точно на коя дата е?

Р. Господине, много ви е рано за коктейла. Това е нахалство от ваша страна.

Д. Аз го казах просто така, да се стимулирам повече.

Р. Стимулирайте се. Но логореята ви е малко в повече...

Д. Няма да се повтори...

Р. Господине, колкото и неудобно да ми е – трябва да ви кажа, че сте предразположен към напълняване.

Д. То при мен е генетично. Иначе не се храня много. Дори понякога и не вечерям. За да не губя време...

Р. Не бъдете куртоазен, господине...

Д. Защото понякога не ми се яде... А и когато човек живее сам, много, много не мисли. Една филия хляб, един домат, малко сирене и готово...

Р. Диетолозите в компанията ще се погрижат за вас. Но вие също трябва да положите усилия

Д. Разбирам. Готов съм да махна наднорменото си тегло с цената на всичко. Ще спортувам, ще спазвам диети, ще се подложа на режим. Но нали такъв ми е генът... Не знам дали ще успея... Но ще направя всичко възможно.

Р. Спортуването е една друга тема. В момента тя не е обект на този въпрос. Тя е по късно. Вижте, предполагам, че и вие си давате сметка, че наднорменото тегло уронва престижа на компанията. Не може под бялата риза да има тлъстини. Не може. И не трябва. Ако случайно станете служител на компанията, всички погледи ще са вперени във вас. И тлъстините ви, независимо къде ще изкачат от тялото ви, ще подронват престижа на компанията. Ще го мачкат. Ние не можем да си позволим това... Нейните служители задължително трябва да се вписват в параметър /еди колко си, еди колко си,

еди колко си/. Излезе ли се от този параметър, то е равносилно на излизането от компанията.

Д. Ама аз съм генетично...

Р. Господине, генът си е ген, но компанията си е компания...

Д. Аз ще направя всичко, което зависи от мен. Но нали като е ген и... Не знам как да се изразя...

Р. Господине, генното инженерство е доста напред. Искам да кажа развито. Не го мислете това. Има кой да мисли за това. Повярвайте ми... В света стават чудеса. Страшни чудеса.

Д. Знам, знам, аз съм запознат горе–долу... Ама все пак...

Р. Да продължаваме ли или...

Д. Съжалявам, че така изразих... Че се усъмних във вашите думи... Няма да се повтаря повече...

Р. Надявам се. А и малко ми влезте в положението. Вие сам видяхте каква навалица е навън. Разбирате, че и за мен това е напрежение. Старая се до го прикривам, но и аз съм човек...

Д. Да, но вие сте част от компанията. Това е по-различно.

Р. Така е, доста по-различно. Имам още няколко малки препоръки към вас. Разбира се, като се каже препоръка, трябва да се разбира като задължително. Но не мога да ги подмина. Имате два много сериозни проблема. Тук–там косатата ви е започнала да си отива.

Д. Тънък ми е косъмът и затова така ви изглежда.

Р. Господине, започнали сте да оплешивявате. Това е фатално за имиджа, за достойнството, да не говорим за парите на компанията. Просто ви казвам, това е фатално...

Д. Наистина ли?

Р. Съмнявате ли се в думите ми?

Д. Не бих си го позволил.

Р. Нашият перукер ще ви изработи прическа, която ще бъде адекватна на евентуалния ваш пост в компанията. Тъй като вие ще започнете от най–низшето ниво, вероятно ще ви направим малки, почти незабележими черни къдрици.

Д. Къдрици? Те дали ще ми отиват?

Р. Важно е да отиват на компанията. Не на вас. Къдриците са символ на успех, на класа, на финансова стабилност... Когато вървите по улиците, те ще показват и просперитета на компанията. Защото, както преди малко подчертах, много погледи ще бъдат взрени във вас.

Д. Ама това не е ли малко в повече?

Р. Моля?

Д. Ама...

Р. Имам чувството, че усетих някакви признаци на недоволство. Лъжа ли се или...

Д. Изобщо не съм протестирал. Само си мисля как ще изглеждам с къдриците. Защото цял живот съм бил с такава коса. И сега с къдрици. Да не ми се смеят много!? Само заради това така реагирах. Да не ми се смеят...!?

Р. Защо си мислите, че компанията не е помислила за това? Този, който ви се смее, присмива или по някакъв начин иронизира, на секундата ще има проблем с компанията.

Давате ли си сметка какво значи това? Давате ли си сметка какво ще се случи, ако някой се изправи срещу компанията?

Д. Предполагам...

Р. Всъщност само може да предполагате. На този етап само може да предполагате. Но повярвайте, вашите предположения просто са в грешна посока. Съвсем в грешна...

Д. Значи, всъщност, да разбирам, че с къдриците мога спокойно да си вървя по улицата.

Р. Повече от спокойно. Имайте предвид обаче, че вашата прическа ще се развива или, бих казал, ще се интерпретира според поста, който заемате...

Д. Ако стана президент на компанията, как ще изглеждам?

/дълга пауза/

Д. Съжалявам. Аз, защото като малък, като си изрязвах вестниците, където пишеше за компанията, и като ги слагах под възглавницата... И после сънувах, че съм такъв...

Р. Искате ли да подминем този въпрос? И да ви кажа как ще изглеждате на следващото ниво?

Д. Може... Да, би ми било любопитно...

Р. Да видим /вади от бюрото голям каталог/. Това е трето.... Второ ниво, второ ниво -прическа - търси се в интернет/.

Д. Ами тази повече ми харесва от предната...

Р. Доста години трябва да минат, за да ви направи нашият перукер такава. На някой им трябват десетки, на други стотици... А трети си остават с къдрици за цял живот. Всичко според работата, според отдадеността, според резултатите. Според натрупаните блага за компанията.

Д. Искате да кажете, че мога да се пенсионирам с къдрици?

Р. Много е възможно. Но не виждам нищо лошо в това.

Д. Ами възрастен човек с къдрици не е ли малко смешно? Само разсъждавам на глас. Нищо повече.

Р. Преди малко си говорихме за това... Доколкото си спомням...

Д. А може ли само да ми кажете за трето ниво и повече няма да питам...

Р. Мисля, че това е доста утопично за вас. И поради тази причина само бихме загубили време. Знаете каква тълпа от хора чака отвън - дива, неконтролируема, в очакване да седне на вашия удобен стол.

Д. Така е. Сам се убедих в това. Просто ми беше любопитно...

Р. Ще направя компромис... На трето прическата е /интернет/, с една почти незабележима плешивина - 33 градуса над фонтанелата...

Д. /Започва неистово да се смее/

Р. Повече никога не го правете, когато стоите срещу мен. Ясен ли съм?

Никога. Освен това сега видях, че имате проблем със зъбите. Но дори и да нямате, те ще трябва да бъдат коригирани.

Д. Ама зъбите ми са здрави. Аз съм непрекъснато на профилактични прегледи.

Р. Може да са здрави, но не са в унисон с идеята на компанията. Ще ви се изработят нови. Всички в компанията са с еднакви зъби. Всички трябва да бъдат с еднакви усмивки. Това е част от нашата стратегия. Не може един от компанията да бъде с една усмивка, друг с втора... Ясен ли съм?

Д. Ама...

Р. Господине, започвате да прекалявате. Дошли сте тук по собствено желание. Никой не ви е насилвал. Нали така?

Д. Така е, ама... Онзи ден пак бях на преглед и всичко ми беше наред.

Р. Усмивката е визитката на компанията ни. Тя е огледалото на компанията.

Д. Разбирам... Да, визитката.

Р. Без никакъв проблем може да станете от стола и да го освободите за чакащите отвън... Знаете колко години се чака, за да се седне на този стол. Отвън има хора от десет-петнайсет години. Те обаче добре си дават сметка, че един път влязат ли, преминат ли прага на компанията, животът им се променя към добро. Започват да просперират в личен и обществен план. Започват да трупат пари, както за себе си, така и за компанията. Банковите им сметки започват набъбват. Ще има моменти, в които няма да можете просто да си похарчите парите. От банките непрекъснато ще получавате благодарствени писма. Ще се видите в чудо с толкова много пари. И това, разбира се, ще го дължите единствено и само на компанията. Давате ли си сметка какво значи да се видите в чудо от много пари? Давате ли си тази сметка? Това е нещо, което не може да се сравни с нищо друго на този свят. Парите са много повече от щастие, любов, приятелства. От всичко. Ще имате достойни старини. Няма да мислите как да си платите тока, парното, водата. Ще имате възможност да хрускате това, което искате, без да пресмятате. Без да ви боли главата от излишна математика. Ето, затова е тази тълпа отвън. Тя добре си дава сметка за това. И ако трябва, ще чака сто години, само и само да стане част от компанията. Ясен ли съм, господине? Вие решавате.

Д. Извинете ме, че бях така груб с вас. И недисциплиниран в отговорите. Просто винаги съм мислил, че имам хубава усмивка и затова така... Знам, че съм предразположен към напълняване, към оплешивяване, че съм малко или по-скоро направо грозноват. Но винаги съм мислил, че в усмивката ми е чарът. И майка ми винаги ми е казвала – как те родих с тази хубава усмивка. И затова така, иначе всичко разбирам.

/дълга пауза/

Р. А родителите ви? Имате ли живи родители?

Д. Да, двамата са пенсионери. Много ги обичам. Готов съм на всичко за тях. Ако не бяха те, никога нямаше да мога да седна на този стол. Никога нямаше да мога да науча езици, да имам богата компютърна грамотност. Лишаваха се от много неща, за да мога да се изуча. Искам сега и аз да им върна грижата, вниманието... Да имат хубави, приятни старини. Да не мислят за пари. Да могат да се чувстват уютно на този свят. Това, може би, е и една от причините да седна на този стол срещу вас. Или може би най-основната причина.

Р. Разбирам. Детето трябва да уважава родителите си, да им помага. В това няма спор.

Д. Да, абсолютно сте прав... Радвам се, че мислим по един и същи начин.

Р. Какво да ви кажа, знаете – възрастни хора, стават като деца. Непрекъснато нещо им се случва. Непрекъснато искат нещо. А да не говорим за грижи, внимание. А това яде време. Днес това, утре онова. Пак време. Качват ти се на главата. Пак време.

Ако трябва да ги заведеш на болница - пак време. Ако трябва да отидеш да ги видиш, дори само да си поговорите ей-така, няколко приказки да си кажете - пак време.

Ако трябва, да им напазарувате нещо от магазина - още повече време. Въобще, родителите, живите родители, ядат много време.

Д. Аз толкова ги обичам. На тях дължа всичко. Само да са живи и здрави. Всичко друго е...

Р. Вижте, малко е деликатно, но ще трябва да се отървете от тях.

Д. Как да се отърва?

Р. Това не е ваша грижа. Това е грижа на компанията.

Д. Ама как да се...

Р. Просто в името на вашия просперитет, в името на благата, към които се стремите, ще трябва да им отнемем правото на живот. Ядат много време, това е единственият проблем. Иначе друг проблем с тях няма. Няма да можете да се концентрирате върху работата си. Разбирате ли ме?

Д. /Започва да плаче/

Р. Разбирате ли сега, какво ми коства всяко едно интервю?Давате ли си сметка каква емоционална енергия се изисква, за да седите на моя стол? Сигурен съм, не си давате. Д. /започва да плаче още по–силно/

Р. Всяка сълза ви отнема точки, господине. А вие съвсем не сте отличник. Бих натъртил – точно обратното.

Д. /спира да плаче/ Ама аз нищо не разбирам.

Р. Мисля, че се изразих много ясно.

Д. Ама аз без тях съм нищо.

Р. Няма да го усетите изобщо. Просто ще падне един товар от плещите ви.

Компанията ще се заеме с цялата процедура. Включително ще поеме разходите за опелото и останалите подобни. Това е честа процедура при нас - нито ще бъдете първия, нито последния. Но трябва да разберете - семейното ви положение трябва да бъде абсолютно чисто. Само едно име да има в него и то започва да гълта, да яде време. А вие ще имате много важни, неотложни задачи тук. Така, че не правете от това трагедия. А помислете за бъдещето си.

Д. Ама, това е престъпление.

/дълга пауза/

Р. Ще се направя на глух, господине. Иначе с вас е свършено. И няма да има дори кой да поеме финалните ви разходи. Да преминем нататък. Тук е много важно да се съсредоточите. Може би от този въпрос зависи дали ще си останете една бълха или ще тънете в разкош и лукс. И банковите ви сметки ще бъдат по-дебели от томовете на Достоевски.

/пауза/

Р. Съсредоточете се. Отиваме към финала на разговора. Последните въпроси и съответно отговори, носят най-много или съответно отнемат най много точки. Просто ви трябва невероятна концентрация.

/пауза/

Р. Ще започна по-отдалеч. Омекват ли ви краката, заболява ли ви стомаха, когато видите жена? Казано по друг начин – влюбвате ли се?

Д. Ами случва ми се, ама много рядко. Гледам да го потискам, защото след това е много трудно. А и съм доста срамежлив и като видя хубава жена, извръщам главата си нагоре към мраморното небе. Защото знам последствията след това. Изпадам в депресии. А при всички положения това би ми попречило на професионалната ми реализация.

Р. Бих искал да ви натъртя, че думата депресия е забранена тук. По-забранена дума от нея няма и няма да има.

Д. Изпадам в душевен катаклизъм.

Р. Така е по-добре. Значи не вярвате в любовта? От пръв, от втори, от трети поглед?

Д. Точно така. Правя всичко възможно да я загърбя. И да не и вярвам. Особено след случката миналата година. Три месеца са се криели с най-добрия ми приятел. Но знаете, в един момент нищо не може да се скрие.

Р. Това не ме интересува. Не искам такива подробности. Но мисля, че след този отговор започвате да имате някакви шансове.

Д. Така ли?

Р. А зависим ли сте от секса? Обичате ли да правите секс?

Д. Ами, как да ви кажа... Старая се да го избягвам. Това е голямо губене на време. Душове, събличания, обличания, козметика преди това. След това ласки, високопарни думи, целувки. Яде много време това. Гълта време.

Р. Не употребявайте моите думи. И не влизайте куртоазно в разговора... А вие с каква ориентация сте всъщност?

Д. Хетеросексуален съм.

/дълга пауза/

Д. Това лошо ли е? Нещо лошо ли съм направил?

/дълга пауза/

Р. Пак проблем!

Д. Проблем?!

Р. Не, не че е лошо. Но за компанията е хубаво да нямате никаква сексуална ориентация. Абсолютно никаква. Това е проблемът.

Д. Ама аз не съм чул да има човек без ориентация.

Р. Много са...

Д. Така ли?

Р. Аз задавам въпросите тук. Всяка сексуална ориентация, каквато и да е тя, гълта време, яде време... Компанията не може да си позволи да имате ориентация, разбирате ли ме? А иначе сме абсолютно толерантни към всякакъв вид ориентация. Дори изключително толерантни.

Д. Тогава аз какво да...

Р. Колкото и да си извръщате главата към мраморното небе, както вие преди малко споделихте, все един ден, ще забравите да я извъртите нагоре. Просто ще забравите.

Хора сме, грешим. На всеки може да се случи. Живеем в свят и в ежедневие, в което си предразположен да грешиш всяка минута. И когато един ден направите тази човешка грешка, какво правим?

Д. Наистина не знам...

Р. Ще ви помогна в отговора, компанията ще започне да губи парички. А това е недопустимо. Нали не се сърдите, че ви говоря така. Това е част от работа ми. Имахме подобен случай преди година. Инвестирахме в един наш служител и пари, и емоции, и всичко. Беше на една от ключовите позиции в компанията. Но се влюби, ей така, както се казва, не си вдигнал главата нагоре към мраморното небе. Лоша работа /пауза/ И до сега изчисляваме загубите. Лоша работа...

Д. И го уволнихте?

Р. Подробност е, но ще ви я кажа. Той осъзна грешката си, но вече беше късно. И както се случва често, се самоуби. Беше оставил предсмъртно писмо, в което тпоследното му желание беше да бъде погребан в частното гробище на компанията. Направихме този компромис, но както ви споделих преди малко, още изчисляваме загубите. А те наистина са много големи.

Д. Ама как се самоуби?

Р. Това са подробности.

Д. Стана ми мъчно... Ама аз какво да правя сега, господин...

Р. За вас съм Господин Компанията...

Д. Господин Компанията, аз какво да правя сега?

Р. И за това е помислено. Не си мислете, че компанията ще остави този проблем ей така, да се решава своеволно. Минава ли ви изобщо такова нещо през главата?

Д. Не съм си и помислял да ми мине...

Р. Ако сте човек с ориентация, какъвто е случаят при вас, един път седмично вие може да се облекчавате. Да изхвърляте тестостерона. Знаете, че не е добре той да се задържа дълго. Може да го правите в определените за това кабини, разбира се, по лекарско предписание. Сексологът на компанията има грижата за това. Той ще ви казва деня, часа и минутата, в които трябва да влезете в кабинката и да изхвърлите тестостерона. Хубаво е да спазвате указанията, защото иначе се получават недоразумения. А те няма да помогнат за кариерата ви. И така цял живот ще си останете с къдриците. Изразявам се по-образно.

Д. Има ли някакъв друг вариант?

Р. Вижте, ние сме либерална компания. И за всеки проблем търсим различни решения, които най-добре биха удовлетворили служителите ни.

Д. Кой е другият вариант?

Р. Другият вариант е, компанията е наела достатъчно количество женска и мъжка плът, според ориентацията. И един път седмично тя би могла да се ползва. Разбира се, това се удържа от заплата ви. И, както се досещате, се прави извън времето за работа. Във време, което ние посочваме.

Д. Ами може ли този за мен. Нищо, че ще ми се удържа от заплатата. Нищо, че вие ще посочвате времето.

Р. Тук искам да намекна, че този вариант може да съсипе кариерата ви. На него не се гледа с добро око в компанията. Момент, моя грешка - и забравих да вметна, че този вариант е за служители от трето ниво нагоре.

/пауза/

Р. Наистина съжалявам. /пауза/ Служители, които през годините първо са доказали своята вярност към компанията, жертвали са се за нея, приели са я за своя родна майка... И естествено компанията се отплаща. Това е най-нормалното нещо за нас- винаги да се отплащаме. Да стимулираме по всякакъв начин нашите служители.

Д. Ама аз...

Р. Има и трети вариант. Приятелски ви казвам, той засега е най-успешният. А и кариерата ви с него ще лети нагоре. Няма да можете да я спрете.

Д. Наистина ли!? Супер!

Р. Ще ви се направи хирургическа намеса.

Д. Хирургическа намеса?!

Р. Да, хирургическа намеса. Какво лошо казвам!?

Д. Да ме кастрират!?

Р. Мисля, че терминът е без значение.

Д. Да ме кастрират!? Да ми отнемат мъжкото...

Р. Не се самонавивайте. Много от служителите на компанията го предпочетоха, защото горепосочените също ядат време. И въобще, на тях не се гледа с добри очи. Разбира се, решението е ваше. Но за да имате по-голям шанс първо да постъпите тук, а и както ви казах, кариерата ви да литне нагоре, по-добре да се възползвате от него. Операцията се прави от изключителни специалисти, в нашата хирургическа лаборатория. За ваше сведение бих споменал, че тя е оборудвана по последен писък на тенденциите в медицината. До сега никога е нямало оплаквания. Напротив, всеки е изразявал благодарността си към тези специалисти. А и към Компанията.