Мария Вирхов

За 90-те:

на цимента дюшек вместо възглавница некви парцали сгънати акуратно
и некъв изтупан чичка идва през ден да чуди - що не вървя у дома
обяснявам му - аз ще съм тук засега а домът ми е нещо като паметник
с гвардейци и пушки запо-очест, и мумия в бяло биде

отсреща в шкафа на немчеви има стар хляб, сладко от дюли
по кракра развяват карма кучката таня и кучката дърто незнайно бабе
ние ще седнем на пейка под ясена и в ръцете ни непонятно
откъде ще се вземе плик карамелено щастие и това ще са те, деветдесетте

~

а се молих — боже, прати ми ангел
ако пращаш там препрати ми го както се пише
наум и през тънката болка в коляното

през празните книжки и сивите чашки от бара
пълни със дъжд, боже, познаваш ли ангел

и боже брилянтен ангел познавал и кацал
на пощата дето до сините гълъби кацат
писмата във девет и в пет боже събирал поканите
на гланцови пачки на пачки прелитали

па де три па де жур перпелините тан
по нощта в светлините на ризите
трупали примери

и пращал ли пращал
но казват се чакало още
по пощата срок

~

тук краят идва необмислен
разхвърля дрипи по канавките
вгорчава мраморните писти
разсипва вино жар и злато

посятото го жънат призраци
развятото го късат бури
колцината човешки извори
лежат отбити от чучурите

здравейте, трепетливи ужаси
приветствам смешния ви вятър
празнувам жълтите ви муцуни
и тръгвам с вас през долината

~

те няма да побързат нито спират

небето над градините хвърчи сиво
превежда сенките на бурите към изток

понякога си идват и намират
понякога се свиват
до точки без тегло, сапун в очите
до ледени цепнатини

но също са красиви
сега ги помня още по-красиви
по-рядко на местата отредени за целта
със автор “от опечалените”

и не, не мога да те утеша
малцина са спасени

~

Безсилни сме да минем прави през вратата
Вратата става примка и ни стяга
Прегъва ни усуква уплътнява
Езиците подпухват почерняват
Езиците надебеляват, слагат вратовръзки
От магазина за месо се плези агнеца
Прехапал син и вкоченясал мускул
Безсилни сме да минем преко края
На тази плът, на сивите и жили
Остава не обезглавеното дихание
Остава не и смисълът от много смислене
Не който никога не става истина
Дали ще паднем или още ставаме
Е без значение, не ще преминем, прави