За 90-те:
на цимента дюшек вместо възглавница некви парцали сгънати акуратно
и некъв изтупан чичка идва през ден да чуди - що не вървя у дома
обяснявам му - аз ще съм тук засега а домът ми е нещо като паметник
с гвардейци и пушки запо-очест, и мумия в бяло биде
отсреща в шкафа на немчеви има стар хляб, сладко от дюли
по кракра развяват карма кучката таня и кучката дърто незнайно бабе
ние ще седнем на пейка под ясена и в ръцете ни непонятно
откъде ще се вземе плик карамелено щастие и това ще са те, деветдесетте
~
а се молих — боже, прати ми ангел
ако пращаш там препрати ми го както се пише
наум и през тънката болка в коляното
през празните книжки и сивите чашки от бара
пълни със дъжд, боже, познаваш ли ангел
и боже брилянтен ангел познавал и кацал
на пощата дето до сините гълъби кацат
писмата във девет и в пет боже събирал поканите
на гланцови пачки на пачки прелитали
па де три па де жур перпелините тан
по нощта в светлините на ризите
трупали примери
и пращал ли пращал
но казват се чакало още
по пощата срок
~
тук краят идва необмислен
разхвърля дрипи по канавките
вгорчава мраморните писти
разсипва вино жар и злато
посятото го жънат призраци
развятото го късат бури
колцината човешки извори
лежат отбити от чучурите
здравейте, трепетливи ужаси
приветствам смешния ви вятър
празнувам жълтите ви муцуни
и тръгвам с вас през долината
~
те няма да побързат нито спират
небето над градините хвърчи сиво
превежда сенките на бурите към изток
понякога си идват и намират
понякога се свиват
до точки без тегло, сапун в очите
до ледени цепнатини
но също са красиви
сега ги помня още по-красиви
по-рядко на местата отредени за целта
със автор “от опечалените”
и не, не мога да те утеша
малцина са спасени
~
Безсилни сме да минем прави през вратата
Вратата става примка и ни стяга
Прегъва ни усуква уплътнява
Езиците подпухват почерняват
Езиците надебеляват, слагат вратовръзки
От магазина за месо се плези агнеца
Прехапал син и вкоченясал мускул
Безсилни сме да минем преко края
На тази плът, на сивите и жили
Остава не обезглавеното дихание
Остава не и смисълът от много смислене
Не който никога не става истина
Дали ще паднем или още ставаме
Е без значение, не ще преминем, прави
01 юни, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Това е коментар на общата страница.
ОтговорИзтриванеИ даже не е коментар, а бележка: на 666 места месецът е изписан грешно с главна буква. На български тия работи са с малка буква. Та поне в литературното списание да е грамотно - иначе - кучета го яли правописа...
Гледайте поезията, неблагодарници!
ИзтриванеЗабележката е принципно уместна, но следва да бъде обърната към незнайните преводачи, пресъздали blogspot системата на български. В така преведената система не съществува опция, в която месецът да е написан с малка буква.
ОтговорИзтриваневсички се молят за ангели. никой не казва "боже, прати ми ми демони, за да ме изпиташ". айде по смело поети и поетки. моля ви се.
ОтговорИзтриванене им стига смелостта да си поискат демони. с ангеите е лесно. по цял ден кацнал върху облаче и дрън-дрън на златна лира, като фрагмент от фронтона на Народния театър.
ОтговорИзтриванеама това с карамеленото щастие в пликче беше хубаво
ОтговорИзтриванеabe, verno li e, 4e kato stanesh angel i onaq ti rabota stava zlatna?
ОтговорИзтриванеne samo zlatna, mi raste
ОтговорИзтриване...и не старее :))
ОтговорИзтриванеабе само на мен ли Мария Вирхов ми напомня на баба Вихронрав от Пратчет?
ОтговорИзтриванемлади камради, демоните аз и ты си ги разхождам
ОтговорИзтриванефърчете вече
Стихи я, правда, понимаю через слово, зато язык красивый.
ОтговорИзтриванедякую, друже
ОтговорИзтриванемного са хубави, Мария!
ОтговорИзтриванеAnd is there care in heauen? and is there loue
ОтговорИзтриванеIn heauenly spirits to these creatures bace,
That may compassion of their euils moue?
There is: else much more wretched were the cace
Of men, then beasts.
тук липсва в началото
ОтговорИзтриване"тут картинка бледнеет, экран рассыУпается в порошок
девяностые не вернутся, и хорошо"
В. Никритин
*рассыпается, разумеется
ОтговорИзтриване