Марица Колчева

* * *



Това не е лула роза е роза е роза е роза
като машина за рязане на хартия е
като машина за рязане на цветя, докато отпадне стипчивото
докато стъпките вече не се усещат, докато не чувам кой слиза по стълбите
и последния съсед, ръка по ръка, крак по крак се изниже надолу
докато ръката ти влиза в ключалката, превърта се, разбива вратата
докато отричам очевидното и така
те удостоверявам по-лесно

докато спя

ацетон мента пластмаса
остър шум в обонянието
като вътрешността на часовник
притиснал слабините, дъха, сънната артерия
зъбчатите му колела са малки хищни котки
които студената вода на сутринта освобождава рязко
целофан и калций, гланц
за устни
кръв
еврейска топла супа от цвекло
петербург и копчета от глина
на мястото на онзи объл глад
умивалника е пълен с кашлица
и твърди ябълки, а тук всички храни са забранени
по тънкият шев където се разтварят зъбите
окото се разтваря също, влажна лупа
и езикът достига едвам, изнемогва
и всяка дума е скъпа като писмо
като ръкописна бродерия
като дреха за сън

и ето връщам се обратно в съня

невъзмутими дълги зими
прозрачни като аспирин
идват рано, застояват се
в нощта на трети срещу 4 април
винаги в тази нощ
сънувам как заснежена ръка
налива черен ликьор и мастило, среднощна вода,
запазва равновесието на почерка, хладната липса на съзнание
за съгласните
като желязо, върху което залепват от студ ръцете
разлепя се кожата
разлепя се тялото от душата
всичко
от всичко

аз от аз

как ръмжа, как изоставям
невъзмутимостта си
като животинче което бяга, как се измъквам за опашката и за косата
през пролуките светлина, през острото
през миризмата на сяра и облак и огън
през шума от самовара

някой връща кръвта обратно в тялото ми
облича ме наопаки, огладнява в мен

събарям всичко, а нищо за събаряне няма
сухи длани и пясък магнезий и хитин
няма какво да свети няма какво да вали

снегът се вдишва, остър като кошница
студен като лепило
хралупата е пол, във който ще се скрие
кукла пумпал и торпедо
мъничко перпетуум мобиле
чужда на всичката истерия, познала само
фината патология на съня
враждебна като нож
като много остър препарат за съдове с който да изпере дрехите
и да не ги облича никога
нагарчат ноктите преди да паднат
листа чемшир

някой е подпалил музея на романтизма
и мъртвото й тяло мирише на изгоряло мляко
и тя е котка, последната предсмъртна котка
по-жълта от натравяне със слънчоглед
от вслушване в най-тихите писма
по-безопасна