01 юни, 2009

Роман Кисьов

ВЪЗНЕСЕНИЕ

„Не вървя. Летя и се преобразявам.
Ни простор, ни време. Кой съм аз?
Аз не съм аз във това място на Възнесение.”
Махмуд Даруиш



1.
Сърцето е място на Възнесение
за ума
Вярата е място на Възнесение
за сърцето
Любовта е място на Възнесение
за вярата
Духът е място на Възнесение
за любовта
Светлината е място на Възнесение
за духа
Аз съм място на Възнесение
за ума сърцето вярата любовта духа
Светлината ме преобразява
и Някой Друг от мене се възнася
Аз не съм аз
във това място на Възнесение
Кой съм аз тогава?


2.
Аз съм детска зеница
отразила безкрайността на Небето
Аз съм крило на феникс
кръжащ около Слънцето на душите
Аз съм капка от Клепсидрата на света
плуваща в Океана на Тайната
Аз съм мисъл за Мисълта на Бога
пресътворяваща Живота
Аз съм пясък от пустинята на Изгнанието
който съхранява в своите недра
стъпки на светци-пустинници
Аз съм пулс във паметта на кръвта
Аз съм полъх на древен вятър
довяващ Бъдещето тук и сега
Аз съм троха паднала от Трапезата на Бога
Аз съм диря от Исусовите стъпки по водата
Аз съм ехо от песен на Орфей
която укротява зверовете
Аз съм лъч от Светлината на света
Аз съм отражение на друго Аз
В моя предел е вместено Безпределното
През моето вътрешно време
тече Вечността




ПРЕДИ

Преди да извикам
чух ехото на моя вик

Преди да направя първата крачка
чух скриптежа на пясъка
под моите стъпки

Преди да задам въпроса
получих неговия отговор

Преди изгрева на слънцето
видях светлината на деня



СЪВЕСТ-ВЕСТ

Сега е царството на мрака
Образи от ада насилват сетивата
Огнен студ в душата
Съвестта е омерзена
Със вестта на Демона
си играят привидения
Един и същи Глас
а различна тъмнина
Във зеницата на Ангела
спи Съдбата
Зад вратата на Съня
Поезията ражда старци
Във сърцето на света
децата пророкуват
Различни гласове
а една и съща Светлина
На седмото небе –
глъч и суетня
Няколко светкавици се готвят
да бъдат шаферки
на Сватбата на Словото



БЪДЕЩЕ

И пътят ще се отрече от стъпките
а стъпките – от прахта
И просторът ще загърби ветровете
а времето ще се откаже от минутите
от часовете...

Поезията ще опровергае думите в света
Поезията ще приюти душите
във небето на Речта
която сътворява вечността
и световете...

5 коментара:

  1. Птички пеят, слънце грее.. Те ти булка, Спасовден!
    Възнесение Господне по църковния календар.

    ОтговорИзтриване
  2. недейте богохулства. Грях е, пък и не е удобно...
    Митрополит

    ОтговорИзтриване
  3. религията е опиум за народите!
    Анархосъпротива

    ОтговорИзтриване
  4. Религията не е опиум за народите. Опиумът е.
    Митрополит

    ОтговорИзтриване
  5. Я, анархо-комунисти да четат мистична (а не соцреалистична) поезия - ето това е Спасовден!

    ОтговорИзтриване