01 юни, 2009

Стефка Кожухарова

Варненските котки

заслужават ода. И са навсякъде. Затова го обичам този град, освен заради късащата сърцето прилика с Барселона, но да не задълбаваме – това, както казват братя Стругацки, е друга история. Така че да, котките са навсякъде, черни, сиви и петнисти в най-невероятни комбинации, тигрови, костенуркови1 и дебели, дебелите котки са ми любима рубрика, изпълзяват от дупки и мазета, лежат под и най-вече върху колите, съзерцават леко презрително всичко наоколо, накацали по оградите на неустоимата гръцка махала и още по-неустоимия помиярски квартал над гарата, ровят лениво в количките за боклук, разхождат се по улиците с отегчения вид на повелители на всичко наоколо, седят в поза сфинкс по пейките в кварталните градинки, малките се търкалят и се боричкат по зелените площи, а като напече слънчице се излягат и вдигат лапите в котешки кеф. Да не говорим за приятелското котешко семейство, което обитава термите – сигнално-оранжеви четирилапи щъкат по зелената тревица под червените тухли и винаги има една-две по пейките при входа, за да късат билетите. Подозирам ги, че прескачат и до двора на арменската църква, но да не навлизаме в непознати територии. И са най-дружелюбните котки на света: Мама, дават се, дават се, крещи във възторг Васко на езика испански, защото не се е случвало да поиска да погали някоя и да не може, а той, (в скоби казано), иска да погали всяка котка, която види. Така че докато – понятно – се бавим по улиците, имам време да си помисля, че се държат така, защото никой никога не им е сторил нищо лошо. Вероятно, защото станах щастлив свидетел на следната гледка: на пешеходната зона пред Операта доста мърлява върху бялото, достопочтена дама лежеше на изтривалката пред луксозно и доста скъпо кафене (в София да я бяха изритали на минутата) и докато си допивах капучиното, видях как стана и бавно пресече площада като кривуличеше между чайките, които също бяха тръгнали на разходка из центъра, и случката изобщо не смути присъстващите, това може да се стане само в този град, затова искам да вдигна крайници в котешки кеф под някое гинко в морската градина, а когато ми стане хладно от сянката, да се опъна като гущер на плажа, а когато ми стане топло от слънцето, да вляза в морето да поплувам към хоризонта с облекчаващото усещане, че никога няма да го стигна.

2 коментара:

  1. Добре дошла отново!.. И познато, и непознато, и в твоята си линия, и извън нея. Да живеят новите градове! И старите. Диди

    ОтговорИзтриване
  2. О, Варна - пристанище на Шумен... А-у-у-у обичам тей!

    ОтговорИзтриване