Албена Тодорова

Софийски фрагменти

баба и дядо тичат след метрото

хванати за ръце

надолу по стълбите

изпускат метрото

но не и ръцете си

---------------------------------------------

саксофон на витошка

от калъфа полита лилава банкнота

но мелодията не спира да пълни улицата

с пари можеш ли да купиш музиката?

можеш ли да купиш музиканта?

или само образа му

-----------------------------------------------

две момичета

и бяло куче

и витоша в дъното на картината

не е нищо особено

но е дом за тях

мароканките

---------------------------------------------

шарено цвете

в скута на баба

с внуче чакат трамвая

който вече не минава от тука

Ден

денят се търкулна
като ненаръфана ябълка
като медена питка
като крушка
като стотинка под диван
като последни петачета в ръцете на просяк
като земя в нощта (или поне това й полукълбо)
като перце за китара
като недовършен превод в яростта на чакащ редактор

като въпрос
и като отговор

като стих
и като рима

като любим и любима

в прегръдките на млъкналата нощ

Раздяла

тук

вече няма аз и ти

тук вече не може да има

стих добро и отговор

тук

къде е тук

в това безтебно тук се губя

в думите които няма да ми кажеш

аз чувам това което не искаш да чуя

в мислите които няма да имаш

аз пускам това което

отива си леко

нашата раздяла

утре ще почне от тук

от тук в което

всичко вече не е заедно