Райчо Ангелов

Венера Милоска покорява Луната

когато богинята спи
мъжете вече нямат
какво да губят.
намират границата,
спорят с варварите,
и се почесват,
когато никой
не ги наблюдава.
жените
подрънкват с бижута,
вериги или
каквото там имат под ръка, а
един камък в небето,
сляп за всичко
събира експонати
за своята колекция
от стъпки,
меки
минерали и
души.



Влъхвите виждат звезда в небето

“ще се видим по-скоро отколкото
очакваш” – казва,
а аз разбира се не вярвам
много,
но за всеки
случай докосвам с пръсти
косата й
за да оставя отпечатъка си
върху нея
- простичка градска магия.
и когато това се случва
поглеждам крадешком
- над нея гори звезда.
“наистина трябва да си
почина” – казва тя и се усмихва
тъжно,
а звездата просто си стои
там,
гъделичка очите ми и кара
усмивката й да изглежда
поне три пъти
по-красива.


Надпис от вътрешната страна на капачка за бутилка

на И.

Линията на твоето тяло
прекосява за миг огледалото
на път към спалнята
и
господи,
присвива ме корема.
ръцете ми,
които не знаят
че морза,
е мъртъв
в глобален мащаб
пулсират и пращат сигнали
на твоите:
устни,
очи
и прелести
и докато събличам тениската си
се питам -
сега, когато е без очилата си ще може ли да прочете
какво е написано там?
хрумва ми нещо, което една руска анархистка е казала по
някакъв неин си повод:
“не се заблуждавай скъпа. не си кучка. по-лошо е. светица си”
което, разбира се няма нищо общо с надписа
върху капачката.