Людмила Балабанова

Неизкушеният

когато се смее
стъпва по пътека
покрита с борови иглички

когато плаче
свири на флейта
направена от сърце на върба

продължава така
продължава така

до усмивката на вечерницата



Поетът

поискаше ли да лети
в небе от диаманти
трябваха му само
самолети от хартия

обичаше самото летене
знаеше че няма да стигне
преди това

когато си тръгна завинаги
остави да свети лампата
една пеперуда да обикаля
навсякъде книжни самолети
със следи от диаманти



Магия за любов

звезден прах от лятно небе в най-кратката нощ
(може и прашец от пеперудено крило със звездички
по него)

завива се в листо от червена роза
завързва се с връвчица на откраднато от вятъра
хвърчило
пуска се от високо в ясна ветровита сутрин

ако настигне хвърчилото значи е сполучлива



***
поляна с маргаритки
сияния и сенки се гонят
пощенски гълъби тръгват
от страната на неизвестното –
единствения възможен рай –
но се губят по пътя

очакването е дълго
няма край



***
все по-близо до вратата
която някога гостоприемно
сама ще се отвори

в ключалката й полски мак цъфти

всичко потъва във безкрая
а той е все така прозрачен
като крило на водно конче



***
няма име или
има безброй имена
като въздух трепти
нито горчиво нито сладко
нито горе нито долу
нито тъмно нито светло
като дните напролет
като семената наесен
като луната преди пълнолуние
расте
расте
расте