Антоанета Николова

ПОЛЕТ ОТ БИЛОТО

Снегът бе ослепителен
и до гърди
затъвахме
навътре в светлината
а в тъмните отливки подир нас
оставяхме все по-дълбоко
себе си
Измъквахме се
всеки път по-бели
по-леки
все по-леки
излетяхме
и ето ни
сега сме вече
тук



ЕТО ТУК

снегът се превръща на капки
и тече така бързо от стряхата
че мисълта не го догонва
а още по-малко чувството
слънцето свети през капките
бързи светлини
нещо се спуска отгоре
снове между небето и земята
бързо още по-бързо отива си
трябва да застанеш точно тук
и да гледаш малко встрани
за да видиш
ГЛАСОВЕ

– Върви напред
завий по онзи коридор
наляво
а сега надясно
спусни се по онези стълби
за малко спри
пред теб са три врати
избирай

– Ще мога ли обаче да се върна
да видя и през другите врати
една ли избера останалите се затварят
и всичкото, което е било зад тях
Дали ще мине друг да ги отвори
дали без нас там ще се случи нещо
и дали

– Не спирай



ВИСОКИ БЕЛИ ПТИЦИ НА БРЕГА

На изток – ветрове
на запад – гръм
отзад скалите
водата въздухът
пред мен
вратата се отваря
влизам