Голямата битка в неделя сутрин
Сценарий
за игрален филм
ЕПИЗОД 4.
Ден. Екстериор. На площада.
ОбКам. На площадчето, пред скромно кръчме с юнашко заглавие “Ловджийска среща”, е спрян малък автобус – “ПАЗ”, модел 60-те години на 20-и век, със стълбичка отзад към багажника на покрива. Наблизо е спрян вехт москвич с отворен капак. Група от десетина мъже и младежи на най-различна възраст седи, клечи или се мотае наоколо. Изглеждат нервни и напрегнати. Някои разсеяно надничат в двигателя на москвича, а един от тях - голям, як мъжага с характерно сплескани уши, омазан до лактите в машинно масло, им обяснява нещо. Всички виждат пристигащия Цочо и се вторачват в него. Цочо ги оглежда и вдига камерата си.
Суб. Кам. Камерата обхожда групата. Повечето са мрачни и сериозни, сякаш са тръгнали на война. Мустакат и дебеличък чешит на около 40 излиза от кръчмата, заключва я отвън и се заема да събира накуп пластмасовите столове и маси отпред – това е кръчмарят Гошо. От радиото на автобуса звучат народни песни, но истински, не чалга.
КРЪЧМАРЯТ: (зяпа в обектива)
И т`ва ли ти е камерата?
ЦОЧО:
Т`ва е, що?
КРЪЧМАРЯТ:
Ми тя много малка, бе?
ЦОЧО:
Малка, ама готина. Всичко си има.
КРЪЧМАРЯТ:
И колко пари?
ЦОЧО: (замисля се кратко)
Пари… колкото един декар ливада на баира, отляво на пътя, с три джанки и няколко храста малини...
КРЪЧМАРЯТ: (зяпва)
Толкоз скъпо?!
ЦОЧО:
Тц! Толкоз евтино…
КРЪЧМАРЯТ:
`Начи затова продадохте ливадата?!… Ебаси! Тя майка ти съвсем изперка, бе!
ЦОЧО: (рязко)
Ти си мери приказките!… Това е инвестиция, ако искаш да знаеш.
КРЪЧМАРЯТ:
Тц-тц! Инвестиция! И к`во?
ЦОЧО:
Филм, к`во… Ще ви дават по телевизията.
В кадър влиза Петко – набор на Цочо.
ПЕТКО: (скептично)
Да бе, филм! Глупости приказва! Това и по най-тъпата кабелярка няма да го пуснат…
ЦОЧО:
То от вас зависи. Ако няма екшън, за какво да го пускат? Обаче ако има екшън, както се предполага…
ПЕТКО:
И коя тая кабелярка?
ЦОЧО:
Ник`ви кабеларки! Направо по някоя национална телевизия ще го пуснат…
ПЕТКО: (опулва се)
Националната? Леле! Луд ли си?
ЦОЧО:
Луд, не луд – само там! Никъде другаде! Е, може и на кино!
ПЕТКО:
Плямпай глупости, плямпай! На кино!
ЦОЧО:
А на бас, като си толкоз сигурен!
Петко се замисля.
ПЕТКО:
По к`во на бас?
ЦОЧО: (хили се)
По пет лева, по какво… Ти си знаеш …
Един 38-годишен мустакат субект, който седи наблизо, се обажда и Цочо врътва камерата към него. Това е Кемал.
КЕМАЛ: (подсмива се)
Петко, не се хващай, момче! Цочо е опасен, пак ще станеш за резил… Ще те изработи като миналия път, дето се хващахте на бас за сутиена на Люсито…
ПЕТКО: (настръхва)
Абе миналия път… Аз тогава щях да му… обаче нали…
КЕМАЛ:
Нали-мали, недей, щото в тая държава всичко се случва…
ПЕТКО: (мисли, присвил очи)
В тая държава всичко може да се случва, ама чак това не може да се случи! По националната телевизия щели били да ни дават, тъй ли!?…
ЦОЧО: Тъй, тъй!
Кемал се обръща настрани и Цочо проследява погледа му с камерата.
КЕМАЛ:
Духти! Твоят син пак се хваща на бас с Цочо!
Седналият наблизо дребен човек на 45 години вдига мързеливо поглед.
ДУХТИТО:
Ми да си троши главата, аз к`во да направя…
Камерата пак се насочва към Петко.
ПЕТКО: (присвил очи, нахъсва се)
Ей-й! Ей-й! Бре, мама му стара!… Тц! Няма да стане! Тоя път няма да стане! На бас!
Плюнчи палец и протяга ръка напред. Цочо бързо обръща камерата към друг свой връстник – хубавеца Спиро, който сръчно чопли семки наблизо и слуша разговора. Спиро обаче прави отрицателен жест с ръка.
СПИРО:
Ниц! Хич не ме брой мене! Втори път – ниц!
Цочо се хили иззад камерата си и я обръща към Петко.
ЦОЧО:
Покажи мангизите!
И размахва петолевката от майка си пред обектива. Петко се ослушва и поглежда към баща си. Духтито клати глава и вдига рамене. Петко се обръща към Цочо.
ПЕТКО:
Добре! Обаче тоя път не на пари! На кукуригане по бели гащи, ей тука! Ако го излъчат по телевизията или на киното – аз кукуригам! Ако не – ти кукуригаш! Отгоре, на масата, по бели гащи! Кукуригу! И ще извикаме и Люси, да ти гледа сеира!
Пак плюнчи палец и протяга ръка. Цочо явно се колебае
ПЕТКО:
К`во, бе? Шубелиса ли се? А-а, много си хитър, ама сега…
Цочо протяга палец иззад камерата. Басират се. Петко потрива длани и клати заканително глава. После Цочо центрира в кадър Кемал. Кемал гледа в обектива.
КЕМАЛ:
Ха да те видим сега!
ЦОЧО:
Тц! Кофти!
КЕМАЛ:
Кофти, я!
ЦОЧО:
Не това… Друго е кофти.
КЕМАЛ:
К`во друго, бе?
ЦОЧО:
Ми ти си турчин...
КЕМАЛ: (подозрително)
Турчин съм. И?
ЦОЧО:
Ами кофти... Ще кажат, че съм взел пари от някоя фондация за малцинствата да те пробутам във филма.
КЕМАЛ:
Какво плямпаш бе, запъртък?! Нещо искаш да се изсулиш от баса май… А-а, хич не помисляй, басът си е бас, аз съм свидетел!
ЦОЧО:
Басът си е бас, само се чудя как да обясня на продуцентите, че не съм те измислил?
КЕМАЛ:
Кого си измислил?
ЦОЧО:
Тебе, кого...
КЕМАЛ:
Абе я си…
Леко се надига, Цочо пъргаво отскача и се хили.
ЦОЧО:
Сто на сто ще кажат, че съм те пробутал нарочно!
КЕМАЛ:
Как нарочно, бе? Аз съм турчин, това е положението...
ЦОЧО:
Е, няма лошо! Спокойно! Най-много да те изрежа накрая.
КЕМАЛ:
Ще ти изрежа аз един на тебе зад врата! Ще ти скъсам големите уши! (става и тръгва към Цочо заплашително) Ай сиктир, `лапето му с `лапе!
Цочо бяга заднешком и се кикоти.
23 май, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
То като цяло и баташко клане се оказа, че сме го измислили. Тука със сигурност е пипала некоя фондация, финансирана от Ал Кайда. Доказателства нямам и няма да представям, обаче я се замислете кой има интерес от това? А? Добре, че е Волен и още няколко журналисти с чиста съвест, които отвориха очите на обществото за опасностите. Медиите обаче се опитват да ги натикат в трета глуха, ама няма да им се получи. Горд съм, че съм Българин зарди такива Личности!!!
ОтговорИзтриванеЕеее, айде де - кво става после? Алоооо, заспа ли или прах те е затрупал? Пиши, пиши, че чакам!
ОтговорИзтриване