Боже на Берлин
на берлинските облаци
и на небето му
Боже на берлинския вятър
на берлинския дъжд
който пада отвесно
и на мъглите му
Боже на ранния мрак
през ноември на неделите
и на празните улици
Боже на разцъфтелите
минзухари край Halensee
в края на февруари
Боже на закъснелите
вдовици от Willmersdorf
(сини коси и коприна)
оцелели от бомбардировките
уморени от мира
в който трябва да се умира
Боже на сватбените торти
в края на Кu’damm
на бисквитените младоженци
ангелчета от белтък
Боже или Аллах (както ти викат)
на арабските хлябове
на айрана и дюнера
Боже на новите турски квартали
сателитните им антени
старите турци по пейките
повече там по-малко тук
- новите евреи на Kreuzberg
Боже на китайките с лалетата
само 2,50 за десет
Боже на ширпотребата
(мернах те на Stuttgarterplatz)
Боже на евтинията
порцелани сатъри тенджери
китайски джезвета за турско кафе
апарати за кръвно ножове шалове
и запалки
Боже Буда и Шива
на индийските магазини
пред Zoologischer garten
Боже на Alexanderplatz
окупиран от кранове
Боже на Стената
която падна и не падна
Боже на великия кръговрат
кичът – в история
историята – в кич
Боже на Мадона и младенеца
който лепи афиша й
но ще пропусне концерта
Боже на майките
Боже на новородените
бебешки Боже
Боже-бебе
бъди милостив към нас
поредните под небето ти
Костенурките правят почетна обиколка
на дъщеря ми
Винаги съм подозирал,
че Зенон е прав
в апорията за Ахил и костенурката,
но доказателството идва чак сега.
Имам 39 години пред теб
и въпреки
костенурчата скорост,
почивките,
все по-чести с времето,
тежестта в краката,
въртенето в костите през ноември
и извръщането назад
когато не чувам стъпките зад гърба си
въпреки всичко това, казвам
(и се надявам, Зеноне),
да пристигна пръв
на онази черта
на чертата
23 май, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
За пръв път ми се случва да чета стихотворения на Георги Господинов след като съм ги чула лайф в негово изпълнение. Но всъщност няма разлика. Когато нещо е истинско, то е истинско както и да го представиш. Преди има няма месец в една тясна и никаква зала в едно ямболско читалище, имах удоволствието да се запозная с точно тези две тогава още непубликувани негови поезии. Как можехме да не си кажем тогава ние, слушателите - зрителите - бля бля, как можехме да не си кажем ,,по дяволите, специални сме, щом той ни чете нещо ново, нещо, което само ние ще познаваме..``. Абе сега вече не само ние све чували тия две стихотворения, ама усещането за уникалност си остава. Значи едва ли ще е било само заради привилегироваността. И друго ще да е имало :)
ОтговорИзтриванеедна моя близка твърди, че заслужаващото уважение от всяка гледна точка прозрение "във всяка руса има по едно "ах!" е негово. евала брат ми.
ОтговорИзтриванесюжет по Гинсбърг:
ОтговорИзтриванедо мен на една ръждясала релса седна Георги Господинов
...и си е*a майката!
а после и твойта най-вероятно
ОтговорИзтриване... и Боже на американците, бих добавила. ах, най мразя богати разглезени американци дето живуркат в Берлин и си мислят 'брех че култово се живее в Берлин!' те са най-лошите.
ОтговорИзтриване