Венцислав Паскалев

Из „Евангелие от Мани“ V

Всеопрощаващ Учителят на лудите мълчи
почти всяка вечер някои го рисуват
по ръбовете на вината си върху завесите на жегата
завръщат се техните сити години по няколко наведнъж
с очи под вода




Из „Евангелие от Мани“ VI

Един и сам насред сянката ръждива
кърши пръсти но препасва вретището
не е за него още по-малко сабята безписмен е
безсмислен е няма такъв



Из „Евангелие от Мани“ VII

Където

коленичат търпеливите
е на гневните родата

Със сенки не се съюзява

вятърът е разсъдлив



Светло

Довиждане на зрението сега когато
около подковата дъга
пеят

чародеите
росата захаросана

и някакъв старец



Ваене

завоевател и наследник
на по-гъвкавото знание отекващо
под спящи множества от огнени длета
като в кошара надгреховен
днешния Закон изричам:
проумял съм вълноломите



Завръщане

1. Издирва се ползата от възклицание
на стърнището в притурените светлинки
Минават гладът чудесата и подкрепата
Гадаем брегове
Оскверняваме представи за другата страна
на лошотията
Двама разточители

2. Залоствам позоваванията
Сприхаво звъни морето
върху онази маса с отворените очи Затова приближавам
среднощно преситен натежал от призраци
Да се примириш
е доста бавен товар
Обещавам раздяла с навсякъдето
Тържествено




* * *

Чардачени махали край реката
на опропастените обяснения
И прах
Луната окръглява
покрайнините на изхабяването
и гънките по мъдростта

На гости

същества които не разбират