Из „Евангелие от Мани“ V
Всеопрощаващ Учителят на лудите мълчи
почти всяка вечер някои го рисуват
по ръбовете на вината си върху завесите на жегата
завръщат се техните сити години по няколко наведнъж
с очи под вода
Из „Евангелие от Мани“ VI
Един и сам насред сянката ръждива
кърши пръсти но препасва вретището
не е за него още по-малко сабята безписмен е
безсмислен е няма такъв
Из „Евангелие от Мани“ VII
Където
коленичат търпеливите
е на гневните родата
Със сенки не се съюзява
вятърът е разсъдлив
Светло
Довиждане на зрението сега когато
около подковата дъга
пеят
чародеите
росата захаросана
и някакъв старец
Ваене
завоевател и наследник
на по-гъвкавото знание отекващо
под спящи множества от огнени длета
като в кошара надгреховен
днешния Закон изричам:
проумял съм вълноломите
Завръщане
1. Издирва се ползата от възклицание
на стърнището в притурените светлинки
Минават гладът чудесата и подкрепата
Гадаем брегове
Оскверняваме представи за другата страна
на лошотията
Двама разточители
2. Залоствам позоваванията
Сприхаво звъни морето
върху онази маса с отворените очи Затова приближавам
среднощно преситен натежал от призраци
Да се примириш
е доста бавен товар
Обещавам раздяла с навсякъдето
Тържествено
* * *
Чардачени махали край реката
на опропастените обяснения
И прах
Луната окръглява
покрайнините на изхабяването
и гънките по мъдростта
На гости
същества които не разбират
23 май, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
първото стихотворение ми прилича на пингвин.
ОтговорИзтриване