Димитър Коцев – Шошо

КОШМАРЕН СЪН


ЕКСТ. ДВОР НА СТАРА КЪЩА - НОЩ
Камерата се приближава към огромно дърво, което се издига пред къщата и закрива част от фасадата. Промушваме се между клоните, гъстата корона на дървото ни поглъща. Между листата излизаме на олющената веранда на втория етаж на къщата. Френските прозорци, които не са боядисвани от десетилетия са отворени. Влизаме.

ИНТ. СПАЛНЯ - НОЩ
Камерата се плъзга покрай стената. Навсякъде са окачени рамкирани стари черно-бели фотографии на радостни хора и всякакви мили семейни картинки. Лунната светлина рисува бели петна по тъмния паркет. Лекият бриз почти безшумно поклаща полупрозрачните похабени завеси. Върху тяхната надиплена повърхност се проектират листата на дървото като театър на сенките. Камерата потъва в плуващата плетеница от светлини и сенки. Те за миг сякаш придобиват очертанията на зловеща човешка фигура с качулка. Камерата влиза в качулката сякаш за да погледнем лицето на този човек, но вътре...

С режещ звук и трептящи драскани букви излиза надпис:
КОШМАРЕН СЪН

ИНТ. СПАЛНЯ - НОЩ
Камерата продължава да разглежда елементите в стаята - недобре затворен гардероб; голямо огледало; вехт костюм, окачен до огледалото, очевидно някога приготвен за следващия ден, който така и не е дошъл; вратата на стаята, отвъд която е пълен мрак. От леглото се чува шумолене и камерата, сякаш стресната от това, се обръща натам. Нечие тяло се обръща в неспокоен сън и отново застива. Камерата се насочва към леглото, плъзва се нагоре и наднича между завивките. В този момент една БАБА рязко се изправя в леглото със сподавен вик на ужас. Лицето й е изпотено, побелелите кичури коса са слепнали на челото. Очите й са изцъклени от ужас. В тях хаотично се отразяват остатъци от кошмарен сън - блато, труп, пуста улица, самотна фигура, ужасяващо лице... Тя сяда в леглото. Ръцете й треперят и стискат завивката. Лунната светлина залива лицето й и кара капчиците пот да блестят. Някъде отвън долитат приглушени демонични смехове. Тя се оглежда трескаво. Погледът й се плъзга между вратата и прозорците, пред които все така лениво се веят завесите. Тя все още не може да се съвземе напълно. Пред очите й продължават да се мяркат остатъци от съня. Обръща се назад към леглото и вижда, че там спи ДЯДО. Очите й го изследват сякаш го виждат за първи път. Той също спи неспокоен сън - завърта се и ръката му пада до нея. Тя боязливо се отдръпва, сякаш може да се зарази. В далечината отвън отново се чува сатанински смях. Тя поглежда отново към завесите, които продължават злокобно да се веят в мрака и потреперва.
Внезапно дядото също се събужда с вик на ужас. Пред очите му преминават кратки мигове от същия съня - блато, труп, пуста улица, самотна фигура, ужасяващо лице. Погледът му е объркан. Жената се стряска. Известно време двамата крещят в лицата си, уплашени един от друг. Постепенно той я разпознава и спира да вика. Мигновено спира и тя. Двамата се гледат задъхани и треперещи. Приглушените, смразяващи смехове продължават. Тя му прави знак към ухото си. Той се пресяга и взима слухова тръба, която доближава до ухото си. Сега вече и той чува ужасните смехове и се смразява. После плъзва ръката си по чаршафа към нея. След моментно колебание тя поема дланта му в своята. Двамата се седят така притихнали и изтощени от страха - две крехки сбръчкани фигури с изпомачкани нощница и пижама. Пред очите им се мяркат епизоди от кошмара.

ЕКСТ. ДВОР НА КЪЩА - НОЩ
Отново сме сред клоните на дървото и ги виждаме вътре, седнали в леглото и уплашени. Внезапен порив на вятъра поклаща листата. Сякаш понесена от силата на вятъра, камерата се втурва към отворените френски прозорци.

ИНТ. ПРОСТОРНА СПАЛНЯ - НОЩ
Вятърът засилва прозореца и го трясва силно. Двамата са в ужас - подскачат и се разбягват в противоположни посоки. Тя се скрива под леглото, а той изчезва от стаята. Тя притихва под леглото и се опитва да не диша. Очите й се опитват да доловят нещо в мрака. В коридора сякаш пробягват стъпки, за миг се мяркат две стъпала. Тя проплаква от страх. От далечния край на къщата се дочува стон на ужас.
Плуващата камера тръгва от нейните очи и се плъзга покрай леглото. Стъпалото й стърчи от единия край - голо и уязвимо. Сякаш усетила това тя бързо го прибира отдолу. Трепери.
Най-накрая тя се решава да излезе изпод леглото, изтичва и затваря плътно прозореца. Поглежда навън през верандата и клоните на дървото, опитвайки се да види нещо. В клоните сякаш пробягва сянка. Тя се долепва до стената и диша учестено. Отстъпва назад като не изпуска от поглед прозореца, от който е убедена, че ще дойде опасността. Вместо това гърбът й опира в нещо, тя се обръща рязко и вижда пред себе си зловещата фигура от съня, облечена в... костюма на мъжа й, който се поклаща до огледалото. Ужасът отстъпва на облекчение.

ИНТ. - КУХНЯ - НОЩ
На долния етаж дядото се измъква иззад хладилника с чук в едната ръка и слуховата тръба в другата. Долепя тръбата до ухото си и долавя нечии бързи стъпки. Пръстите му стискат още по-здраво дръжката на хладното оръжие. Осмелява се да тръгне към огромния хол. Чехлите му колебливо се тътрят по вехтия балатум. Върху килима лежи сноп лунна светлина. После за миг светлината изчезва - пред прозореца е преминала човешка фигура. Той прави крачка назад и се блъсва в нещо. Обръща се и пред очите му се изправя фигурата от съня, същото ужасно лице. Той замахва с чука и поваля на земята фигурата. Чуват се удари върху метал.

ИНТ. - КОРИДОР - НОЩ
Бабата е на горния етаж и до нея долитат металните звуци. Застинала е долепена до стената и се ослушва. Осмелява се да тръгне и бавно се придвижва до стълбището откъдето се вижда хола.

ИНТ. - ХОЛ - НОЩ
В тъмнината се мяркат две тела вкопчени в борба на живот и смърт. Тя светва лампата и виждаме, че дядото през цялото време е млатил с чука по декоративна фигура с рицарски доспехи. Той се осъзнава. В този момент чрез субективна гледна точка разбираме, че той не вижда ясно - всичко е в мъгла. Тя се засмива. Той не я вижда, а продължава тромаво да се суети около металната фигура. Тя го гледа с умиление от горния край на стълбището и се връща към спалнята. На масичката до вратата лежи чифт очила с голям диоптър. Тя ги взима. В същото време той хвърля чука на дивана и се обляга на стената като с гръб неволно натиска копчето за лампата. Светлините угасват. Чува се нейния писък, а после сатанински смях, който сякаш идва от отвъдното.

ИНТ. - КОРИДОР - НОЩ
Бабата стои в тъмнината на коридора. Притихнала е, стиска в ръката си очилата и се ослушва за движения в тъмното. Откъм спалнята долита лек полъх на вятъра, който развява косите й. Тя се обръща по посока на вратата. Шарената сянка от клоните на дървото се разлюлява по пода. Тя се взира. В този момент друга сянка, по-плътна и голяма, се плъзва по пода. Бабата в ужас отстъпва назад и накрая се блъсва в стената в дъното на коридора. Сянката все така се помръдва леко. Единственият изход за бабата е една врата. Тя тихо я отваря и влиза в помещение, което прилича на голям килер, пълен с вехтории.

ИНТ. - КИЛЕР - НОЩ
Бабата бавно пристъпва към прозореца, който гледа към общата със спалнята тераса. Понечва да светне лампата, но в последния момент се отказва и продължава към прозореца. В тъмнината я стряскат силуетите на предмети и дрехи, които й напомнят за кошмара. Пред очите й минават мигове от ужаса. Същевременно вниманието й е насочено към терасата, където вероятно стои собственикът на сянката. Очилата на дядото все още са в ръката й, която трепери неистово. Тътрейки крака тя приближава до самия прозорец, пред който е спуснато прокъсано перде. Тя се пресяга да го отмести, но ръкавът на нощницата й закача висок старинен свещник, който пада на пода с гръм и трясък. Бабата замръзва на място. Желязното тяло на свещника повлича със себе си електрически кабел, който изтръгва контакта от стената. Избухва фонтан от искри и по електрическата система на къщата тръгва впечатляваща верижна реакция.

ЕКСТ. - КЪЩАТА - НОЩ
Къщата присветва и примигва с лампите във всичките си стаи като огромна коледна елха. Верижната реакция се спуска нагоре и надолу по етажите, а накрая затихва също толкова рязко колкото е започнала. Само в прозореца на килера продължава да присветва синкаво сияние.

ИНТ. - КИЛЕР - НОЩ
Синкав пламък тлее на мястото, където е изтръгнат контакта. Малки фонтанчета от искри падат на пода и заплашват да подпалят дървеното дюшеме. Бабата известно време наблюдава това без да мръдне, а после внезапно се сепва и с помощта на одеяло успява да потуши пламъка.

EКСТ. - ТЕРАСА - НОЩ
Стреснатото лице на дядото, който се оглежда с невиждащ поглед. Той е долепил слуховата тръба до ухото си в отчаян опит да чуе нещо, което да компенсира липсата на добро зрение.

ИНТ. - КИЛЕР - НОЩ
Бабата не помръдва. Застинала е в мрака на килера. Единствено ръката, която държи очилата потреперва. Накрая се осмелява да отдръпне пердето. Терасата е празна.

ЕКСТ. - ТЕРАСА - НОЩ
Отдалечаваме се от лицето на дядото и виждаме, че е приклекнал до прозореца на спалнята. Той притиска тялото си до стената, а босите му крака потреперват върху олющения под на терасата. Ръката му е протегната нагоре към ключ за лампа на стената. Треперещите му пръсти натискат копчето неспирно, като в транс, но лампата над вратата на терасата така и не светва. Зад гърба му прозореца на килера бавно се отваря, но той не забелязва, защото е зает с това да натиска копчето на ключа и да се ослушва през тръбата. В този момент прозореца изскърцва и старецът се напряга - дочул е нещо. Бабата стъпва навън през прозореца и кракът й попада право върху този на дядото. Двамата се стряскат и започват да крещят в ужаса си като същевременно се изтъркулват по терасата. Телата им се щурат хаотично в пространството ограничено от металния парапет на терасата. Най-сетне се вкопчват един в друг и продължават да крещят в лицата си. Бабата има мазилка по брадичката, а дядото се е ударил някъде и тънка струйка кръв се мъдри над дясното му око. Постепенно се успокояват и настъпва напрегната тишина, в която те не откъсват ужасените си погледи един от друг. Сатанинският смях отново прокънтява над тях. Бабата се стряска, но дядото очевидно не го чува затова тя му прави знак да се ослуша и му подава тръбата. Той я долепя по ухото си и най-сетне чува. Става и се понася към вътрешността на къщата, дърпайки бабата за ръка. Двамата потъват в една врата.

ИНТ. - СТЪЛБИЩЕ
Пълен мрак. Чува се суетене и трополене. Присветва огънче. Виждаме как двамата се спускат надолу по разнебитена вита стълба. Дядото вече е с очилата с дебели рогови рамки, които му придават комично решителен вид. В едната си ръка той държи свещ, а с другата прилепя слуховата тръба до ухото си. Бабата се е хванала за пижамата му.

ЕКСТ. ДВОР НА КЪЩА - НОЩ
Дървото се извисява до терасата. Камерата се спуска надолу между клоните и се плъзва по тревата между цветя и храсти. Подплашва котка, която изсъсква и отскача настрани. После камерата заобикаля къщата сякаш, за да я огледа от всички страни и накрая се насочва към редица от приземни прозорчета. Подплашената котка отново пресича пътя на камерата, преминавайки пред едно от прозорчетата.

ИНТ. - МАЗЕ - НОЩ
Виждаме сянката на същата котка да преминава през същото прозорче, но вече погледнато отвътре. Дядото и бабата гледат уплашено нагоре, а после се споглеждат. Двамата са в мазето. Все пак си дават кураж и продължават. Придвижват се бавно като често се настъпват един друг. Силуети в мрака ги стряскат на няколко пъти, но те се подкрепят един друг и най-накрая успяват да стигнат до старо ръждясало електрическо табло. Дядото го отваря и натиска копчето на бушона. Лампата в мазето внезапно светва и това ги стряска. Те се усмихват един на друг сконфузени и набързо напускат подземното помещение.

EКСT. - КЪЩАТА - НОЩ
Къщата е тъмна, но прозорчетата на мазето вече светят. Постепенно светва и друга лампа и друга и светлината очертава напредването на бабата и дядото към хола. Камерата се спуска към хола с бясна скорост и влиза вътре през малко отворено прозорче.

ИНТ. - ХОЛ - НОЩ
Двамата влизат и светват лампата. Оглеждат помещението. Все още са тревожни, но постепенно се отпускат. Застават по средата на хола, сякаш не знаят какво да правят оттук нататък. После се споглеждат и прегръщат - тя е цялата в мазилка, а той с издрано лице и накривени очила, но все пак изглеждат щастливи. Известно време стоят неподвижни в здрава прегръдка, а накрая тя го пуска и започва да светва всички възможни настолни и декоративни лампи в хола. Той също светва каквото свари.

ЕКСТ. ДВОР НА КЪЩА - НОЩ
Сякаш прогонена от светлината, камерата се отдалечава като се плъзга ниско над тревата. Все повече лампи по стаите светват и накрая къщата грее като коледна елха. Камерата спира сякаш да се наслади на гледката от разстояние като леко се поклаща и люлее, сякаш диша.

ИНТ. - ХОЛ - НОЩ
Бабата и дядото пускат телевизора и се отпускат на дивана пред него. Изглеждат успокоени. Тя дори си взима няколко фъстъка от пакет, който лежи отворен на масата. Не успява да сдъвче фъстъците и той услужливо й подава чене, което изважда от чаша на масата. Тя му се усмихва без зъби, а после със. По телевизията тече някаква гадна музикална програма, но те са щастливи. Той се навежда тихо към нея и преди тя да го усети си открадва целувка по врата. Тя се стряска, но веднага се засмива кокетно и се навежда към него, за да отвърне на целувката. Тялото й измества тежестта си и нейният лакът натиска дистанционното за видеото. На дисплея се изписва PLAY. На екрана на телевизора се появява лицето от кошмарите. Чува се кошмарен стържещ звук. Двамата скачат зад дивана и се скриват, ужасени. Лицето от телевизионния екран гледа към тях с хипнотизиращ поглед. Бавно дядото намира смелост - пресяга се и взима дистанционното, за да изключи видеото. STOP. Лицето изчезва. Настъпва тишина. Двамата седят един до друг, изтощени от страх.

ЕКСТ. - КЪЩАТА - НОЩ
Камерата гледа към къщата още няколко секунди като бавно се поклаща, а после, сякаш изгубила интерес към тази порутена сграда и нейните жалки обитатели се обръща и поема по тихата уличка.

ЕКСТ. - УЛИЦА - НОЩ
Огради и улични стълбове са облепени с реклами за нов филм на ужасите. На плаката се вижда лицето от техните кошмари, а под него пише КУПЕТЕ НА ВИДЕО.

ИНТ. - ХОЛ - НОЩ
Бабата държи в ръка кутията на видеофилма. Дядото я взима от нея и нескопосано я нарязва с огромни градинарски ножици.

ЕКСТ. ДВОР НА КЪЩА - НОЩ
Една по една стаите в къщата угасват - най-напред на долния, а после и на горния етаж. Последна остава да свети лампата в спалнята.

ИНТ. ПРОСТОРНА СПАЛНЯ - НОЩ
Двамата най-сетне отново са си легнали, загасят последната лампа и се отпускат в тишината.
В този момент от съседната къща долита женски вик на ужас. Бабата се изправя в леглото. Бързо след нея се изправя и дядото и долепя слуховата тръба до ухото си. Двамата се споглеждат. После се разсмиват, все по-бурно и по-бурно.

ИНТ. СПАЛНЯ НА ДРУГА КЪЩА - НОЩ
ДРУГА БАБА седи в леглото си - изпотена и стресната. Оглежда се трескаво, погледът и се плъзва към прозореца, откъдето долитат зловещите им смехове. Разстоянието превръща тези гласове в сатанински кикот. Тя е ужасена. Обръща се към спящата фигура до себе си.
На другия край на двойното легло неспокойно спи дядо. Камерата се навежда над него и влиза в главата му. Там е ужас.

ФИНАЛНИ НАДПИСИ