Ущърб
Дишането е хронична кашлица
І.
…Притежавам дълбоко в себе си шпаньолско старо кашляне.
То се е скрило в някакъв скован килер
и ме гледа втренчено
през стъклото на дебелия зелен буркан.
Стреснато гледа изпод капачката; тъмно и упористо.
Като застояла бабешка зимнина, подпряна със сечива.
С времето тя се натрупва, събира се.
Утаява.
И от течна се сгъстява.
Избягвам да я гледам в очите, защото виждам себе си.
Себе си кашлица.
ІІ.
...Колкото повече (езици) говоря, толкова повече кашлям.
И падат трески от лицето ми, съчки от пръстите и дъски от гърба.
Остарявам на части и грапав; разкълван.
А тя просто ме наблюдава и очаква, мое скрито домашно животно.
Само обмяната й е неловка:
гълта се и се изхожда в буркана. Ококорената
кашлица полека наедрява и название придобива:
Името
на моя най-близък човек…
Защото всеки е старата кашлица на някой друг.
А аз съм ущърб.
23 май, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
онтологическият коклюш на Всемира...
ОтговорИзтриване"Притежавам дълбоко в себе си шпаньолско старо кашляне."
ОтговорИзтриване???
"...и средиземноморска треска - проклятието на Ешкинази."
хи-хи-хи :)))
абе много е готино, and VBV definitely stands out in that whole posse!
ОтговорИзтриване