ВБВ

Ущърб

Дишането е хронична кашлица

І.

…Притежавам дълбоко в себе си шпаньолско старо кашляне.
То се е скрило в някакъв скован килер
и ме гледа втренчено
през стъклото на дебелия зелен буркан.
Стреснато гледа изпод капачката; тъмно и упористо.
Като застояла бабешка зимнина, подпряна със сечива.
С времето тя се натрупва, събира се.
Утаява.
И от течна се сгъстява.

Избягвам да я гледам в очите, защото виждам себе си.
Себе си кашлица.




ІІ.

...Колкото повече (езици) говоря, толкова повече кашлям.
И падат трески от лицето ми, съчки от пръстите и дъски от гърба.
Остарявам на части и грапав; разкълван.
А тя просто ме наблюдава и очаква, мое скрито домашно животно.
Само обмяната й е неловка:
гълта се и се изхожда в буркана. Ококорената
кашлица полека наедрява и название придобива:
Името
на моя най-близък човек…

Защото всеки е старата кашлица на някой друг.

А аз съм ущърб.