Доротея Табакова

ПРИСПИВНА

Нани, мои зверове,
мъркайте насън!
Мои сити страхове,
мои мъртви смехове,
дъжд почуква вън.

Нани-нани, чук-чук-чук...
Спи на прага ясен звук.
Спи във люлка тъмен ум.
Малко смисъл, много шум.

Нани, мои страхове,
нани, тъмен гняв.
Тук съм. Няма накъде.
На прозореца преде
котарак кафяв.

За възглаве дай мъгла,
за завивка дъдж.
За сърцето дай игла
и конеца дръж.

Нани-нани, спи, сърце.
Мама ти приши перце.
Да отлитнеш, както спиш –
и конеца да държиш.

Бягаш. Няма накъде.
Шарен котарак преде.



* * *

добър ден улицо
улицо улична
клекнала просеща лапи протягаща
приспаните свои дечица полюшваща

улицо мръсна немита
сини петна под очите
улицо моя неспала и съмнала
с неизгасени фенери

улицо моя с мъглица забулена
где са очите ти светли и умни
улицо с кучета кротко ядосани
лаеш без думи
и хапеш без зъби

улицо улична
мръсна продажна
пет пари струваща

улицо моя
за пет пари нежна

где са на твоето тяло завоите
где са на твойте дървета косите
где са на твоите къщи очите

твоите порти клепачи затворени
твойте прозорци клепачи насинени

кал по полите ти улицо улична
мразят те твоите зли минувачи
улицо моя
за пет пари любеща

улицо моя любов разпродадена
дай ми уюта на свойте павета
и усмихни си стените олющени
двете бездомни дано да осъмнем
в ласка на някой фенер неугаснал

улицо моя
мой дом



* * *
Блусът пружина
навива сърцето
ето ключето
ключ сол
контрабасен охлюв

Блусът пружина
нощта пренавива
ето върти се
кръгът на мазето

Блусът ми казва
стани и тръгни
ставам танцувам

Блусът ме диша
дими в дробовете
пуска сърцето
да се търкаля

Камък без корен

(Писано под звуците на Дари и приятели в клуб Сачмо, дето вече го няма)



МЕЧЕШКО

Родена да гушкам

Като плюшено мече
Като мечето от скайпа
Да не слизам
От ръце и прегръдки
Сърчица и креватчета

Родена
Да лежа като панда
Сред филизи бамбукови
С изчезващи свои
С изчезваща ласка
Черно-бяла нега
И печални очи

Родена
Като коала да дъвча отровни листа
Понесла в прегръдка деца и дървета
Едничка дарена с фермент
Да претопява отровата в обич
Там сред враждебните евкалипти

Родена да спя цяла зима
Прегърнала топлия полъх на лятото
Да го пазя и кътам
И издишам напролет за всички

Се разраствам безмерно
До спукване
Но все не запълвам
Студеното празно
Между мене и другите



* * *
С изгубена приятелка насън
се наслаждавам на кафе и клюки.
Облечена в червено и отслабнала,
красива като... е, като насън –
и смеем се, и всичко е простено.

Сънят е милостив – по-милостив от мен.

А утре със приятел друг изгубен
наяве със мавруд ще щавим гърло,
ще давим думите – да не излязат.
Той повече не иска да желае
и иска да не иска – и си вярва,
че щастието е ограда без врата.

Маврудът милостив е, аз пък не,

И знам, ще се събудя махмурлия
и ще преглъщам тежкия танин
на своите несекващи желания
и на желанието да желая.

Оградата на всеки сън ще рухне,
щом зазвъни будилникът и дойде
суровата ми памет на престола си.
И третия изгубен ще го няма,
той вече е щастлив – врата си няма,
ни хладен въздух, камо ли мавруд,
кафето му дори е от пластмаса.

Изчезващ вид, ще търся по традиция
във виното си истина; в кафето –
утайката да ми предскаже честно
какво ли още имам да изгубя…



МАРСИАНКА

Кой ли ме запрати тук
На тази планета?
Вместо аз да сложа ред,
Вятърът ошета.

Викат ме безброй дела
В утрините сънни.
Слънцето ме чака пак
Заран да го съмна.

Пия водка от капчук
И на сухо плувам.
Храня се със светлина,
А по здрач гладувам.

Гъвкава като змия
Се излюпвам лете,
А пък зиме ставам пак
Дървено човече.

Като стръкче от коприва
Жаря на студено.
Всички гледат ме накриво,
Щото съм зелена.

Цяло лято във захлас
Фотосинтезирам.
Храня се със светлина,
А по здрач умирам.